Промените в пролетните ветрове високо над Южния полюс определят по-високи от обичайните температури и метеорологичните условия в Австралия, предупреждава международно проучване.
"Досега вниманието е съсредоточено върху значението на стратосферното затопляне в Северното полукълбо и неговото въздействие върху екстремния климат", казва авторът на изследването д-р Гизлен Боша, научен сътрудник в Центъра за екстремен климат и Училището за Земята, атмосферата и околната среда в университета Монаш (Австралия).
"Нашето изследване е важно, защото е първото по рода си, което идентифицира и количествено определя пряката връзка между вариациите в полярния вихър на Антарктида през пролетта и австралийските екстремни горещини и суша в края на пролетта и началото на лятото“, каза тя. "Това има голямо значение за предсказуемостта на екстремния климат в Австралия, както и вероятно други региони на Южното полукълбо."
Австралийските екстремни горещини и суша могат да имат пагубно въздействие върху човешкото здраве и ресурси и природните екосистеми, особено когато тези условия не са предвидени.
Проучването показва, че промените в пролетните ветрове високо над Южния полюс могат да окажат решаващ ефект върху повърхностния климат в Австралия - отслабването на тези ветрове през пролетта води до по-високи температури, по-ниски валежи и увеличаване на топлинната вълна и пожароопасните метеорологични условия през края на пролетта до началото на лятото.
"Нашите открития могат да ни помогнат да прогнозираме и да се подготвим навреме за тези екстремни събития в Австралия и вероятно в други региони на Южното полукълбо", казва съавторът на изследването доцент Джули Арбластър, също от Училището за Земята, атмосферата и околната среда на университета Монаш.
Изследователите използват климатични наблюдения от 1979 до 2016 г., за да идентифицират години на силно стратосферно затопляне (или силно отслабване на полярния вихър). Така те изчислили вероятността да има екстремни горещи и сухи условия над Австралия през тези години в сравнение с други.
Те откриват, че вероятността за екстремни горещини и суша изглежда се увеличава с около четири до осем пъти, когато има значително отслабване на полярния вихър.
Д-р Еун-Па Лим каза, че в Южното полукълбо полярният вихър има тенденция да се променя само умерено, с изключение може би на септември 2002 г., когато се наблюдава голямо стратосферно затопляне.
"Ето защо досега много внимание беше насочено към значението на стратосферното затопляне в Северното полукълбо и неговото въздействие върху екстремния климат", казва тя. "Но сега знаем, че има пряка връзка между вариациите в полярния вихър на Антарктида през пролетта и крайните горещини през пролетта до началото на лятото в Австралия."
Изследването, ръководено от д-р Юн-Па Лим от Бюрото по метеорология, е публикувано в списанието Nature Geoscience.
