След запитване до Регионалната инспекция по околна среда и водите – Хасково, какви са отпадъците на площадката на „Траш Еко Пак“ ООД на територията на димитровградския ТЕЦ Марица 3 и за какво могат да бъдат предназначени, получихме отговор.
На въпроса какво е естеството на отпадъците, не получихме конкретен отговор, а информацията която ни предоставиха от РИОСВ бе, че са изпратени искания до директорите на РИОСВ Бургас и Стара Загора, които да извършат проверки, съгласно тереториалната им компетенстност.
Другият въпрос към РИОСВ бе, какво би могло да бъде приложението на 622 тона частично балирани, нееднородни отпадъци, струпани на площадката в димитровградския ТЕЦ. От РИОСВ – Хасково отговарят, че „отпадъците не са предназначени за изгаряне в инсталациите на топлоелектрическата централа“. Уверението, че те не са предназначени за изгаряне и не се горят в ТЕЦ-а според РИОСВ е обосновано на факта, че ТЕЦ Марица 3 – Димитровград, няма издадено разрешение да ползва RDF-модифицирани горива, получени от отпадъци.
Но все пак остава въпроса, защо „боклукът“ се съхранява на площадката на „Траш Еко Пак“ ООД на територията на ТЕЦ-а, след като не е предназначен за нуждите на централата. Ако отпадъците не са предназначени за изгаряне, дали територията на ТЕЦ-а ще се превръща в площадка за съхранение на отпадъци или има иградена някаква инсталация за преработването им?
Но каквато и да е била причината за струпването на опадъците на територията на ТЕЦ-а, РИОСВ издадоха предписание на „Траш Еко Пак“ ООД до 15-ти септември, което е в неделя тази седмица, да извозят от там събраната маса нееднородни отпадъци, като след почистването им да се осигури водонепромокаемо покритие върху целия терен на площадката. За изпълнението на предписанието РИОСВ ще предприеме проверка на обекта след изтичането на срока, което би трябвало да е в понеделник, 16-ти септември.
Още от 2016-та година започна да се говори за боклуците, които се извозват от Италия за България, за което италианските общини отделят милиони евро, за да се отърват от отпадъка. Хиляди тонове от тези боклуци са горени и се горят в пещите на циментови заводи, а през 2016-та година стана ясно, че заводът „Девня цимент“ е сключил договор с двете италиански общини за използване на пакетираните отпадъци от тях, като гориво за своите инсталации, писа 24 часа.
Това което би трябвало да е скалдирано на площадката на „Траш Еко Пак“ ООД, е така нареченото RDF-гориво, което е гориво, произведено от битови отпадъци. RDF се получава след предварително третиране на твърдите отпадъци директно от камиона за боклук и разделянето им в две фракции – горима и негорима. Специални машини намаляват размера на частиците на отпадъците, пресяват го и го разделят чрез магнити. В етапа на предварително третиране могат да се добавят ръчно сортиране от работници, въздушна класификация и уплътняване на боклука във формата на бали. Въпреки всички тези средства, не може да се гарантира на 100% съдържанието на крайния продукт, според wikipedia. Къде и как се балират боклуците и какъв е контролът над производството на това гориво, не е ясно или поне РИОСВ не са ни дали информация. Какви неорганични примеси може да съдържа боклука, които могат след изгарянето им да навредеят на човека и окололната среда, едва ли може някой да каже.
Отново според Уикипедия, отделящата се пепел от изгарянето на RDF довежда до образуването на 4 до 6 пъти повече пепел в сравнение с изгарянето на въглища. На теория RDF-горивото от отпадъци трябва да е с високи концентрации на хартия и пластмаси, но реално то може да съдържа и други материали с неясен произход. Те могат да влошат характеристиките на отпадъчните горивни газове – формирането на хлороводород, наличието на фини частици метал и стъкло и др.
Все пак RDF-горивото се използва в Европа, но главно в държавите с висок стандарт на рециклиране на отпадъци, като Австрия, Германия и Холандия. Отпадъците там се третират със строг контрол от инспекционните дружества и така до голяма степен се гарнтира, че попадането на вредни при изгарянето вещества е ограничено. Виена е градът, даван за пример в това отношение, австрийската столица е построила първият си завод за изгаряне на отпадъци още пред 1963 година. Той се намира в централната част на града и е превърнат в туристическа атракция, заради фасадата си, която е работа на известния художник Хундертвасер, а от високия му комин не излиза зловещ черен пушек. Този завод е специално конструиран за тази цел и всички съоръжения, работещи в него, са пригодени за безопасното и безвредното изгаряне на отпадъците, а на нас не ни е известно димитровградския ТЕЦ да има пригодена за тази цел инсталация, която да гарантира безопасното изгаряне на боклука. В това отношение споменатите Девня цимент са заявили, че през 2014 година са вложили 320 милиона лева за изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци, където се изгарят на температура от 1400° по Целзии за продължително време.
Каква е съдбата на боклуците в пределите на местния ТЕЦ предстои да стане ясно след проверката на РИОСВ в началото на идната седмица. Тогава ще извършат проверка на обекта дали е изпълнил направените предписанията от тях за изчистване на площадката и осигуряването на водонепромокаемо покритие върху целия терен, където са или са били складирани боклуците.
