Високо в Хималаите сред заснежените върхове се таи мистерия. Езерото Рупкунд е плитък водоем, пълен с човешки кости – съдържа скелетите на стотици души. Именно те са залегнали в основата на популярното име на езерото – Езерото на скелетите. Никой не знае как костите са попаднали там.
Според една от хипотезите катастрофално събитие, като силна буря например, може да е връхлетяло голяма група хора. Но ДНК анализ на 38 скелета опровергава тази теория.
Окзава се, че останките принадлежат на отдалечени групи хора – включително от Средиземноморието, които пристигнали до езерото на няколко пъти в период от 1 000 години.
Историята започнала да се разплита преди десетилетие. Специалистът по генетика Кумарасми Тангарай анализирал митохондриалната ДНК на 72 скелета.
Както и очаквал ДНК-то на част от скелетите било с местен индийски произход. За няколко други скелета било установено, че произлизат от Западна Евразия.
Това насърчило по-нататъшните изследвания. ДНК било извлечено от 38 скелета, 38-те генома били сравнени с 1 521 древни и 7 985 съвременни генома от цял свят.
Анализите разкрили наличието на три отделни групи. Най-голямата се състояла от 23 души с ДНК, подобно на това от днешна Индия.
Втората по големина група включвала 14 души и била истинска изненада. ДНК-то им било най-близо до населението на днешен Крит и Гърция.
ДНК-то на един отделен индивид подсказвало произход Югозападна Азия.
Очевидно езерото Рупкунд е представлявало интерес не само за местните, но е привличало посетители от цял свят.
Анализи на изотопи, извлечени от костите, подкрепят горните открития. Определени стабилни изотопи в почвата попадат в растенията, с които след това се хранят хората. Изотопите заместват част от калция в зъбите и костите, а след това могат да бъдат проследени до първоначалните им местоположения.
Още по-изненадващо се оказало времето на пристигане на групите. Радиовъглероден анализ датирал индийските кости между 7 и 10-ти век. Възможно е те да са били разделени на различни групи, пристигнали на мястото по различно време в рамките на този времеви отрязък.
Докато другите две групи – от Средиземноморието и Югоизточна Азия били датирани между 17 и 20-ти век – преди едва няколкостотин години. Възможно е останките, които все още не са анализирани да включват и други групи от други периоди и региони.
Все още не е ясно какво е довело всички тези хора до езерото Рупкунд и как са загинали.
Учените се надяват по-нататъшните анализи да разплетат мистерията.
Източник: sciencealert.com
