Юлиан Попов е бивш служебен министър на екологията. Текстът е от профила му във "Фейсбук".
Тази седмица беше публикуван докладът на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC) за климатичните промени и земната повърхност (земеползването). Това е един от най-важните икономически доклади за тази година. Докладът е 1400 страници без анекси и допълнения, писали са го 107 учени от 52 държави, които са анализирали 7000 публикации и 28 000 коментари. За наша радост авторите са написали и политическо резюме, което е само 43 страници и което, според мен, трябва да бъде прочетено от всеки икономист, политик или политически анализатор и би трябвало да бъде предмет на активен медиен и политически дебат у нас. Но не е.
Докладът веднага породи странни заглавия за това как всички трябва да престанем да ядем месо, кюфтетата да са с купони, как само биоземеделието ще спаси света или как нищо не може да ни спаси. В доклада няма подобни неща. Като всеки сериозен научен доклад той описва различни сценарии и вероятности и се позовава на огромно количество специфични изследвания. За всяка прогноза докладът отбелязва каква е вероятността тя да се сбъдне. Това е нормално, защото никой сериозен учен не се занимава с онова, което ще стане. Сериозните учени понякога казват каква е според тях вероятността нещо да се случи.
С други думи докладът дава ценна информация за това как да управляваме рисковете, свързани с нарастващото богатство и консумация на населението, нарастването на самото население и взаимосвързаността между климатичните промени и използването на земната повърхност (land). Всичко това не прави доклада по-малко сериозен и заключенията от него по-малко тревожни.
Основното заключение е: It’s complicated. Сложно е. Всеки, който реши да го обобщи в едно заглавие, рискува да каже нещо, което не е така, да опрости неадекватно нещата и да навреди.
Няколко по-прости, крайно неизчерпателни, не строго научни, но, надявам се, полезни заключения:
1. Учете. Развивайте екологичната интелигентност, тук и по-света. С учене ще се увеличи добивът от декар. Основната цел в крайна сметка е да извадим повече калории от декар, устойчиво, без да съсипваме земята.
2. Не преяждайте (800 милиона са недохранени, 2 милиарда - затлъстели).
3. Управлявайте умно храните (няма нужда да хвърляме 1/3 от храната, която произвеждаме). Все пак по-добре е да хвърлиш храната, отколкото да преядеш. Най-добре е да мислиш предварително.
4. Пазете горите. Грижете се за тях. Гасете пожарите. Не като Путин.
5. По добре да строим с дърво, отколкото да се отопляваме с него.
6. Все пак популяризирайте високоефективните печки за горене на дърва. По цял свят. Те ще помогнат да се горят по-малко и съответно да се секат по-малко дървета.
7. Развивайте градското и крайградското дребно земеделие. Идват местни избори, питайте кандидат-кметовете: "А каква е позицията ви за доклада за земята на IPCC?" Ако не друго, поне ще ги объркате.
8. Развивайте и вертикалното земеделие. Не забравяйте, че Холандия, с площ 1/3 от тази на България, е вторият най-голям износител на селскостопанска продукция след САЩ.
9. Дигитализирайте земеползването. Във всички възможни насоки. Технологиите ще помогнат много.
10. Докладът подсказва широк спектър от икономически възможности (и рискове) за България. Между редовете може да откриете пътища за значимо и устойчиво увеличение на БВП на България.
Последната точка е особено важна за икономическата ни политика. За съжаление БАН не съществува, университетите ни си имат друга работа, министерствата нямат капацитет да анализират доклада и неговата икономическа значимост, медиите и те са заети с нещо друго (можеха поне да преведат и разпространят прес съобщението на доклада). Лято е.
