Защо в България назначават на важни постове "наши хора", а не "уникални мозъци"? Докато това не се промени, страната ще си остане царство на некадърността. Видяхме го в случая с НАП, със СЕМ и с още много институции.

С изтичането на данни от НАП престъпният свят вече разполага накуп с личните данни на цялото активно население и може да развихри още повече въображението си. Това е само поредното доказателство, че българската държава не се справя със задълженията си. За да замаже гафа си, тя отклонява вниманието на публиката в две посоки. Че станалото не е страшно, още по-малко - катастрофално. И че тя е направила възможното за защита на данните, но хакери-факири са пробили тази защита.

"Уникални мозъци" и ниски заплати

Както винаги, като факир в кризисния пи ар се прояви премиерът. Той обедини двете защитни тези в общ патриотичен сюжет, който да ни успокои, като ни накара да се почувстваме горди, че сме българи: киберзащитите ни са "тежки", само че нашите хакери с "толкова мощни знания и умения" са "над световно ниво". Имаме "истински вълшебници" и "уникални мозъци", само че те не работят за държавата, защото заплатите ѝ са малки. Разбира се, този сюжет издиша отвсякъде. Защото не е сигурно дали атакувалите НАП са някакви кибер-факири. Както написа анонимният "руски хакер": "Правителството ви е бавноразвиващо се. Състоянието на киберсигурността ви е пародийно". Освен това "уникални мозъци" има навсякъде, въпросът е кой, как и дали въобще ги използва.

Така или иначе, премиерът е напипал проблема: в България по-способните и компетентните рядко попадат на държавна служба. Но се е разминал с причината. Тя е не само и не толкова в заплатите (които, впрочем, вече съвсем не са толкова ниски, колкото сме свикнали да си мислим) или в липсата на достатъчно пари по принцип. Както се видя в случаи като този в НАП и преди това с блокирането на Търговския регистър, пари има, но те се харчат неефективно заради схемата с няколкото едни и същи фирми на "наши хора", които от години са абонирани за обществените поръчки. А тази схема е възможна, понеже по високите места, където се вземат решенията, са настанени други безхаберни и некомпетентни "наши хора".

Тъй че, не "уникалните мозъци" отбягват държавната администрация, а тя отбягва тях. Нещо повече - отблъсква ги, за да не ѝ пречат.

Повсеместна практика

Разбира се, практиката на кадровия подбор, който се основава не толкова на професионализма и компетентността, колкото на връзкарството, послушанието и готовността за изпълнение на всякакви поръчки, не е от вчера. С годините обаче тя завладяваше нови територии и вече изглежда повсеместна. Критериите пък се снижаваха все повече, в резултат на което нивото на хората по различните етажи на държавната йерархия се срина катастрофално. За нагледност можем да направим някои исторически сравнения. Някога един вицепремиер се прочу с израза "Е...и държавата, щом аз съм ѝ вицепремиер!". А един депутат даде интервю за отношенията ни с несъществуваща държава, заради което си спечели прякора "Нубиеца".

На фона на някои днешни пародийни министри, депутати и други управленци вицепремиерът и депутатът отпреди 25 години изглеждат разумни и просветени. На днешния фон дори прословутата "Калинка" с фалшивата диплома отпреди десетина години вече изглежда способна и компетентна. Днес отрицателният кадрови подбор изглежда не случаен и епизодичен, а целенасочен, съзнателен, безсрамен и безскрупулен.

Ето пример от последната седмица, който на фона на изтичането на информация от НАП може да изглежда маловажен, но не е. Защото скриването и манипулирането на важна за обществото информация е не по-малко опасно. А именно това става все по-видно в т.нар. обществена телевизия, инструментът за чието завладяване се нарича Съвет за електронни медии (СЕМ).

Медиен надзорник от аграрния сектор 

Следя работата на този орган от самото му начало преди близо 20 години и съм свидетел на това как нивото на членския му състав постепенно се сриваше. Каквито и да са били недостатъците и грешките на някогашните му членове, в професионално (и не само) отношение те се извисяват на светлинни години в сравнение с днешните медийни надзорници.

Сега, дни след като изпълни поръчката с избора на новия генерален директор на БНТ, СЕМ се сдоби с нов ценен кадър. Тя се представя като "млад и образован човек", който се "абстрахира от всякакви политически намеси". Но, строго погледнато, не отговаря дори на формалните законови изисквания като: висше образование и опит в някоя, свързана с медиите, сфера и наличие на "обществен авторитет и професионално признание". Завършила е аграрна икономика във врачанския филиал на УНСС със среден успех и за медиите не е учила нищо. Опитът ѝ е натрупан като телефонен оператор в административния отдел на една телевизия и като консултант "продажби" в малко известни телекомуникационни компании. Нито обществото, нито професионалната общност са чували нещо за нея, тъй че не може да става и дума за "авторитет" и "признание".

Ако за някого това не е достатъчно, нека се опита да прочете следната "мисъл", формулирана от новия член на СЕМ пред парламента: "Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми аз да участвам като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност. Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция."

Разбира се, в медиите веднага могат да се намерят много хора, които също биха изпълнявали всякакви поръчки без никакви угризения и със същата готовност. Но явно избиращите вече дори нямат нужда от маскировка. Така, загърбили и най-елементарното приличие, близо 100 депутати инсталираха в орган с важни обществени функции човек, който не би могъл да влезе, камо ли да се задържи, в който и да било нормален университет по света. Едни непригодни за поста си хора избират и назначават други подобни. А те - трети. И така нататък... Тази практика превръща държавата в царство на некадърността. Последиците се виждат.