В зоната на наводнение в Иркутска област започнаха масови ваксинации срещу хепатит А, коремен тиф и дизентерия. Главният специалист по външни работи в Министерството на здравеопазването Елена Малинникова заяви пред „Известия“, че епидемиологичната ситуация може да се влоши, след като водата спадне. Ето защо е важно не само да се ваксинират колкото е възможно повече хора, но и да се дезинфекцират източниците на питейна вода и помийните ями. В противен случай населението е застрашено от епидемии от чревни инфекции и хеморагична треска, която се разпространява от гризачи.

Опасността от инфекция ще продължи поне един месец. Според експерти, до екстремното наводнение, което вече уби 14 души, може да е довели до масовото обезлесяване в региона.

Не докосвайте гризачи
На наводнената територия на град Тулун, както и на районите Тулун, Нижнеудински, Тайшет и Чунски, има гробища, сметища и пречиствателни станции. За да се предотврати избухването на епидемия, регионалните власти провеждат антиепидемични мерки. Специалистите се обърнаха към населението да използва само бутилирана или преварена вода за питейни цели.

Друга опасност е появата на естествени инфекции, свързани с увеличаването на комари и кърлежи, както и на миграцията на гризачи. Така, след наводнението в Хабаровск е имало огнище на хеморагична треска с бъбречен синдром. Същото сега заплашва жителите на региона Иркутск.

Засега не е регистриран ръст на инфекциозните болести в региона, заяви главният специалист на Министерството на здравеопазването Елена Малинникова. Хората търсят медицинска помощ с неинфекциозни проблеми: сърдечно-съдови заболявания, наранявания, психологически проблеми.

„Ситуацията с инфекциите може да се влоши, когато водата спадне“, отбелязва тя. „Затова вече провеждаме превенция: започнахме да ваксинираме населението срещу хепатит А, коремен тиф и дизентерия. Ваксинациите се правят на всеки, който се намира в зоната на наводненията, ваксините идват от резервите на Министерството на здравеопазването и региона. Между другото, населението много активно се ваксинира."

Тя отбеляза, че след оттичането на водата е важно да се дезинфектират източници на питейна вода, помийни ями.

Необходимо е също така правилно да се процедира с труповете на животните, включително мишките, които масово умират по време на потопа.

„Не трябва дори да се докосват гризачи, защото има риск не само от респираторна инфекция с хеморагична треска с бъбречен синдром, но и от рани по кожата“, каза Елена Малинникова. „Надяваме се, че ще избегнем огнища на инфекции, но опасността от тяхното възникване ще остане целия инкубационен период - т.е. не по-малко от месец след като водата спадне“.

Бедствено положение
В понеделник заместник-председателят на правителството, ръководител на правителствената комисия за премахване на последиците от наводненията в Иркутска област, Виталий Мутко, по време на среща с премиера Дмитрий Медведев каза, че в резултат на наводнението, според МВР, 14 души са загинали, 13 се считат за изчезнали.

„Над 50 населени места остават наводнени, в които живеят общо около 10 хиляди души. Много са жертвите, повече от 150 души бяха хоспитализирани, за съжаление има мъртви. От името на правителството искам да изразя дълбоките си съболезнования на техните близки“, каза на срещата Дмитрий Медведев. Той възложи на кабинета да организира оценка на щетите от бедствието на движимо и недвижимо имущество.

„Хората останаха без подслон, без най-необходимото, без документи, така че трябва да действате бързо, професионално и човешки, подкрепяйки хората, които са в зоната на бедствието“, добави председателят на правителството.

Прогнозите за времето са сложни, те са различни, така че трябва да се вземат мерки за елиминирането на ефектите от природната стихия.

По-рано министър-председателят разпореди разпределението на региона Иркутск 662 милиона рубли. Средствата ще бъдат изпратени, включително тези, чието здраве е пострадало от необузданите елементи, гражданите ще получат еднократна сума в размер от 200 до 400 хиляди рубли на човек.

„Досега около 300 семейства са получили целева помощ. Съгласихме се, че около три хиляди души ще получат такава помощ до края на деня. В потвърдения списък има осем и половина хиляди граждани“, съобщи Виталий Мутко.

Жителите на засегнатия регион и очевидци на събитията смятат, че местните власти се страхуват да кажат истинските числа. Например, жителите на Нижнеудинск, помежду си коментират в интернет, че в техния град загиналите са от 40 до 80 души.

Хляб за наводнените зони
Сега в Тулунски район на Иркутска област е блокиран трафикът за всички видове транспорт по федералната магистрала „Сибир“. Длъжностните лица на ГМОС на Русия препоръчват отделни лица и шофьори на камиони да не пътуват до град Тулун.

Една трета от културите са загинали от наводненията, каза първият заместник-министър на земеделието в региона Наталия Жилкина на среща с губернатора на Иркутска област, наводнени са 11 хиляди от 30 хиляди хектара, унищожени са 539 глави добитък, 78 прасета, 52 коня и 23 овце.

Повредени са селскостопански съоръжения, машини, наводнени или напълно разрушени са складове, зърнохранилища, ферми, гаражи, цехове, зеленчукови, картофени складове и други производствени мощности.

В региона вече се разпространяват слухове за повишаване на цените на основните стоки. Въпреки това, Службата на потребителския пазар и лицензиране на региона Иркутск, съобщава за „Известия“, че информацията за продажбата на хляб за 60 рубли не съответства на реалността.

Според представител на руското министерство на земеделието в района е докарана мобилна пекарна и няма проблеми с хляба в никой от наводнените райони.

Без дом
От интернет чатовете става ясно, че не всички жители на наводнените селища имат къде да се върнат. Някои отпуск за роднини в безопасни градове, други търсят временни жилища под наем. В чата има много покани от регионалните санаториуми и пансиони, които канят жертвите на наводненията да живеят там безплатно и толкова дълго, колкото е необходимо.

„Водата е почти изчезна от града, остана само в низините и в някои дворове. Още в понеделник в нашия град започнаха да плащат по 10 хиляди рубли на жертвите. Хората се връщат по домовете си, ако са запазени“, пише Татяна Чампакам, жител на Нижнеудинск, журналист.

Изсечените гори
Въпреки всичките тези неволи, основната тема в чатовете не са плащанията и компенсациите, или дори цените на продуктите, а вероятната причина за наводнението. Жителите на Нижнеудинск предполагат, че то е свързано с масовата сеч.

Татяна, участник в чата, каза, че е живяла 20 години в близост до река Восток, и през това време, дори и при проливни дъждове, не е имало такава наводнение - водата стигнала само до оградата.

„Кой ще възстанови изсечената гора? Виждали ли сте какви са машините за рязане на дървесина и колко кубически метра се нарязват на час? - пита потребител Грей.

Това обаче не е основната причина за наводняване на населените места, каза шефът на доброволческия корпус „Байкал“ Солбон Санжиев, който пристигна в засегнатия регион от Улан-Уде. Според него още два фактора са изиграли роля за потопа - количеството валеж и топенето на снеговете.

Директорът на Фондация „Сребърна тайга“ Юрий Паутов потвърди: многобройни проучвания показват, че обезлесяването на голяма площ води до увеличаване на височината на наводненията. И ефектът се увеличава от самия терен.

„Младите гори, които израстват на поляните, не улавят голямо количество валежи, идващи под формата на дъжд или сняг“, отбеляза експертът. „В младата гора няма нищо, което да задържи водата и тябързо се влива в потоци и реки. Това осигурява потопа."

Регион Иркутск е първи по обем добиван дървен материал регион на Русия, припомня пред „Известия“ директорът на Съвета за стопанисване на горите на Русия Николай Шматков.

„Да се ​​каже, че катастрофалните последици от наводненията в региона са свързани с това, би било безотговорно. Нуждаем се от изследвания по този въпрос. Но е безспорно, че мащабното изсичане на гори може да доведе до внезапни наводнения. Голямата сеч води до увеличаване на повърхностния отток. В старите гори има повече изпарения, а водата отива в по-дълбоките слоеве на почвата“, отбелязва експертът.

Той припомня, че от 1 юли в Русия влезе в сила закон, който позволява да се намали размера на водоопазващите гори десет пъти. Урокът от Иркутск показва, че последиците от подобни действия могат да бъдат много сериозни.