Развитието на инфраструктурата и икономиката на страната е сред водещите теми на петъчните вестници.
"България има нужда от още индустриални зони и на юг, и на север, каза вицепремиерът Томислав Дончев на премиера Бойко Борисов днес, докато двамата пътуваха към зоната край Божурище. Според него трябват 4-5 нови зони на север и до 3 на юг. "Дали ще са държавни, общински, или частни, няма значение, има голям интерес", допълни Дончев. Вицепремиерът отбеляза, че инвеститорите искат нещата да се случват бързо, а в индустриалните зони проектите стават за по-кратко време, защото предварително има изградена инфраструктура. Дончев посочи още, че голямата цел е процесът да стане по-бърз, като издаването на строителните книжа да не отнема година, година и половина. "Целта ни е като има готова зона, всички разрешителни режими да се правят в аванс за цялата зона и книжата на инвеститорите да се издават веднага, защото някои бързат много. Съвременният бизнес е бърз и ние трябва да сме толкова бързи", обобщи вицепремиерът. Освен Томислав Дончев в автомобила на премиера бяха още министърът на финансите Владислав Горанов и зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков. На път за инспекция на разширението на пътя за Калотина, те посетиха складовата база на датската мебелна компания "Юск" (Jysk), в която са инвестирани 107 млн. лева. В нея се намира най-високият склад на Балканите (над 40 метра) и четвърти по големина в света. В него има 300 заети, а мебелите пристигат с камиони, натоварени в пристанищата в Солун и Бургас. "Помня като бяха голите поляни тук. Като дете идвах от Банкя до тук да си играем", отбеляза Борисов, докато шофираше автомобила на НСО през индустриалната зона в Божурище. При разглеждането на складовата база той изрази разочарование, че нужните палета не се доставят от България, а от Гърция и Полша, но научи, че у нас няма кой да осигури нужните 60 хиляди бройки. При разглеждането на новия завод на германската компания "Мултивак", също в Божурище, Борисов разбра, че фирмите имат нужда от персонал и транспорт до зоната. Той нареди на Томислав Дончев "да докара" в зоната министъра на образованието Красимир Вълчев. Вицепремиерът отговори, че не е лесно да се подготвят търсените от бизнеса специалисти, защото университетите имат самостоятелно и никой не може да им нареди какво обучение да предлагат. "За инженер се учи трудно и децата не искат", обобщи Дончев..." - в. "Дневник".
"Искам да вдигам доходите с 10%, а толът е печатница за пари. Догодина да се въведе! Това разпореди премиерът Бойко Борисов на зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков по време на поредната инспекция, която направи с вицепремиера Томислав Дончев, финансовия министър Владислав Горанов и зам.министър Нанков. След като се повози на електрокар из халетата на мебелен завод в Божурище, Борисов подкара джипа към Драгоман, за да инспектира връзката със Сърбия. Докато пътуват, Нанков обяснява как върви строителството на АМ "Хемус" и обяснява, че материалът от старите мостове се използва в новото строителство, за да се пестят средства. Но посочва, че програмата на строителите е много амбициозна и затова за финансиране ще разчитат на премиера и на финансовия министър. Борисов обаче отсича: "ТОЛ-системата я вкарвайте! Тези тирове, дето вървят - да плащат! Аз искам да вдигам догодина с 10% доходите, искам да дадем повече пари за медицинските сестри. ТОЛ-ът е печатница за пари, защо го инвестираме! Не може само да бъркаме в готовите пари на приходните агенции. Има система - влиза тирът - плаща си. Гледай колко са тук - само тези ще изкарат заплатите на валяците, я ги преброй!", обяснява премиерът, пише "Епицентър". На отговор на Нанков, че ако е било лесно, още преди 30 години да са били въвели ТОЛ-системата, Борисов отсича: "Тогава нямаше движение. Знаеш ли защо е паваж? Защото бяха танковите бригади и всичко е правено да може да се движат танкове, да не развалят асфалта. Само за войни сме си говорили тогава!" По време на пътуването премиерът спираше, за да разговаря с работниците на автомагистралата. Питаше ги откъде са и след като чуеше - Перник, Дупница, Кюстендил, питаше как се придвижват до местоработата си, дали им се плаща редовно и добре. "Виж как работят ... с настроение. Ама така се вдигат доходите ... с работа", каза той на министрите си. И нареди на вицепремиера Дончев да се заеме с въпроса с кадрите. "Децата не искат да учат за инженер, трудно им е", обясни Дончев. "Хората обаче това искат", отвърна му Борисов. Докато инспектираше строителството на част от отсечка от магистрала "Европа", Борисов каза: "Ей така най-обичам - от една поляна - път да стане. "Теменужките обаче трябва да преместим", информира го Нанков, а министър - председателят му каза: "С еколозите ще говориш, една теменужка не искам да се смачка. Всичко да се измести". "След нас ще остане това. Всеки работник като си води децата ще им каже: "Аз съм го правил това!", поколения ще знаят, че бащите им са работили тук", посочи още Борисов по време на разговорите със строителите и работниците на АМ "Европа". С изграждането на аутобана ще бъдат направени три връзки на Сливница. По продължението на магистралата ще бъдат направени също така и седем отбивки за почивка - четири в посока Сърбия и три от другата страна. Най-бързо и ускорено трябва да бъде направен пътя за Индустриална зона Божурище, разпореди още министър-председателят. "Трябва да се стартира незабавно. Чухте какво казват от немските заводи - разпродадени са всички парцели на индустриалната зона. Не само че не си отиват, но идват и още повече. Като дойдат и още по-големите заводи, и тази магистрала ще отеснее още преди да я построят", каза премиерът. Строителството на трасето от АМ "Европа" в участъка Драгоман - Сливница стартира в средата на май и ще бъде завършено до 2021 година. Изпълнява се със средства от републиканския бюджет по програма "Ново строителство" на Агенция "Пътна инфраструктура". В момента се работи или се извършват подготвителни дейности по двата участъка на магистрала "Европа" - от ГКПП "Калотина" до Драгоман и от Драгоман до Сливница. През есента се очаква да стартират реалните строителни работи и по участъка от ГКПП "Калотина" до Драгоман." - в. "Стандарт".
Вестниците съобщават също, че множество електронни услуги вече ще са достъпни през мобилен телефон.
"193 електронни административни услуги вече са достъпни чрез мобилен телефон от всяка точка на света, обяви председателят на Държавната агенция за електронно управление Атанас Темелков... Достъп до Единния портал за електронните административни услуги, поддържан от агенцията, вече е възможен и с персонален облачен и мобилен квалифициран електронен подпис, който може да се използва от всяка точка на света с достъп до интернет..." - в. "24 часа".
"Потребителите вече могат да правят справки в държавната администрация онлайн през мобилните телефони, ако имат електронен подпис. Така те получават достъп до 190 услуги в държавната администрация. Услугата облачен електронен подпис беше представена днес официално от Държавната агенция за електронно управление с двете компании, които осигуряват подписа, съобщи Би Ти Ви. От агенцията изтъкват, че услугата е лесна за инсталиране и употреба през мобилно смарт устройство независимо каква операционна система използва. Системата ще работи 4 месеца безплатно за потребителите за подобрения и препоръки в интерфейса. Част от услугите и справките ще останат платени, така както са платени справките в част от държавната администрация, обясни председателят на агенцията Атанас Темелков. Държавната агенция очаква скоро да се присъединят към платформата и другите доставчици на електронен подпис. Гражданите и бизнесът вече могат да взаимодействат изцяло цифрово с администрациите. Близо 19 000 са регистрираните потребители в системата. От тях повече от 90 са фирми, над 700 са администрации. "Чрез електронния спот гражданите могат да стигнат до 193 електронни административни услуги. По такъв начин ние можем да заявим услуга към Агенцията за социално подпомагане, към министерство на туризма, на икономиката. Над 30 общински услуги имаме, които са разработени, примерно услугата, която е за настоящ и постоянен адрес, която най-често се използва тогава, когато кандидатствате за детска градина, за училище, за социална помощ", обясни Николай Минев, директор на Дирекция "Информационни системи и оперативна съвместимост" в агенцията, цитиран от БНР. "Към настоящия момент има над 5.5 млн. граждани, които притежават мобилен интернет и искаме да ги направим реални участници в системата за електронно управление. С това нещо човек може да си свърши работата от всяко едно място, включително от вкъщи, през нощта, когато администрацията не работи. Това е предимството, допълни Темелков. До 2023 година гражданите и бизнеса трябва да имат достъп по електронен път до над 850 електронни услуги." - в. "Дневник".
Взаимоотношенията на страната ни с европейските институции също са сред актуалните теми.
"За последните 10 години България е платила почти 15,8 милиона лева обезщетения по дела, заведени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, съобщи БГНЕС. Най-голяма сума страната ни е платила през 2009 г. - 3 534 000 лева, а най-малка през 2014 г. - 346 566 лева. За миналата година сме платили 1 725 200 лева.
Това става ясно от отговор на депутатски въпрос на финансовия министър Владислав Горанов... "Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е органът, пред който се завеждат делата, а министерството на правосъдието разполага единствено с информация за броя на комуникираните на българското правителство жалби. Този брой не съвпада с общия брой на "заведените дела", тъй като голям брой от тях са обявени за недопустими или явно необосновани без изобщо да бъдат комуникирани на българската страна за становище. Така комуникираните на българската държава жалби от началото на 2009 г. са 901 броя", отбелязва финансовият министър. За периода от 2009 до 2019 г. приключилите с решение на Съда в Страсбург съдебни производства са 751 броя, а висящите са 150. От приключилите 751 броя дела пред ЕСПЧ, с осъдителен характер са 457. "Следва да се има предвид, че броят на решенията, по които има изплащане на обезщетение, е по-голям от 457 броя, колкото са осъдителните решения. Това е така, тъй като обезщетенията са изплащат и по одобрени от ЕСПЧ приятелски споразумение и едностранни декларации за признаване на нарушение", пояснява Владислав Горанов." - в. "Сега".
"Проектът на правосъдния министър Данаил Кирилов за разследването и отстраняването от длъжност на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на върховните съдилища, не може да изпълни целите, за които се предлага. Предлаганите законодателни промени не само не гарантират независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е конкретният проблем за България, но биха затруднили още повече започването на разследване срещу първия обвинител. Това заключение е направил Отделът за изпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), съобщава "Капитал" и публикува документа. Аналогично мнение изразиха по-рано на обсъждането в междуведомствената група в Министерството на правосъдието в понеделник съдията от Върховния касационен съд Галина Тонева, представяйки становището на ВКС, и съдия Калин Калпакчиев, председател на Съюза на съдиите в България. Миналата седмица в София бяха представители на Съвета на Европа и се запознаха с идеите за промени на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които се въвежда механизъм за разследване на "тримата големи". Според експертите на Съвета на Европа обаче проектопромените не осигуряват необходимата йерархична и институционална независимост при разследването срещу главния прокурор на всеки стадий от наказателното производство и при всякакви обстоятелства от практиката. Ако не е възможно без промени на Конституцията да се осигури необходимата независимост, то да се помисли и за това, се казва в становището на Съвета на Европа. Становището сериозно опровергава правосъдния министър Данаил Кирилов, който пое поста с уверението, че законодателните му идеи ще решат проблема за недосегаемостта на главния прокурор и опитваше да убеди европейските институции, че проектираният механизъм трябва да обхване не само него, а и председателите на върховните съдилища, въпреки че няма пречка за тях и сега да бъдат разследвани от прокуратурата. Десет години българските институции отлагат решаването на този проблем, който беше поставен в решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България" - че липсва процедура, по която да се провежда независимо разследване на главния прокурор." - в. "Дневник".
Вестниците отделят място и на събитията от Балканите.
"Огромно множество се събра в кметството на Истанбул за встъпването в длъжност на новия кмет Екрем Имамоглу, чиято убедителна победа за първи път от години даде сила на опозицията, съобщават АФП и БГНЕС. "Днес е празник на демокрацията, празник на Истанбул", каза Имамоглу пред море от турски знамена в историческия център на града. Нито един от основните телевизионни канали на Турция не излъчи речта на Имамоголу, за когото се смята, че е заплаха за правителството на президента Реджеп Ердоган. За втори път тази година Имамоглу от Републиканската народна партия успя да се пребори за ключовете на града. Първата му изборна победа през март беше анулирана след спорни твърдения за измама от Ердоган и управляващата Партия на справедливостта. Но той спечели решаваща победа в повторното гласуване миналата неделя, като увеличи маржа на победата си от едва 13 000 гласа през март до повече от 800 000 на второто гласуване срещу кандидата на Ердоган Бинали Йълдъръм. "Народът на Истанбул преподава урок на шепа хора, които искат да навредят на демокрацията", каза Имамоглу. 49-годишният бивш кмет наелектризира опозицията, като избягва обичайните за турската политика агресивни речи. "Той говори език, който ни липсва от години. Затова сме тук", каза Ерол, поддръжник на Имамоглу. "Не можем да си позволим лукса да не чуем посланието, дадено от нашия народ", каза Ердоган в сряда на членовете на партията." - в. "24 часа".
"Министърът за европейската интеграция Ядранка Йокимович и еврокомисарят Йоханес Хан подписаха и пакет за предприсъединителна помощ ИПА за 2018 г. на стойност 179,1 милиона евро, съобщи Макфакс. Програмата ИПА за 2018 г. предвижда подкрепа за проекти в областта на опазването на околната среда, иновациите, развитието на туристическата инфраструктура, както и подкрепа за уязвимите категории по пътя на страната към членството в блока." - в. "Труд".
"Разиграването на балканския белот за завода на Фолксваген е към края си. Козовете са хвърлени, остава да се види кой ще вземе последната ръка. А понякога последното 10 може да реши играта. България и Турция избраха напълно противоположни стратегии в битката за завода на автомобилния гигант. Още преди две седмици икономическият съветник на президента Ердоган - Арда Ермут, удари тъпана, че отношенията между Анкара и Берлин се затоплят и това увеличава шансовете Фолксваген да избере Измир за новия си завод. На практика там има готов завод, където Дженерал Мотърс е правел опели, но е спрял производството. Големият коз на Турция обаче е държавната инвестиция от 100 млн. евро, която според Ермут е черешката върху тортата на турската оферта. Няколко дни по-късно германското бизнес издание "Ханделсблат" обяви Измир за фаворит, като също се позова на държавната финансова инжекция и големия турски пазар. Публикацията обаче подозрително съвпадна с повторните избори за кмет на Истанбул. Когато Ердоган беше впрегнал целия политически и държавен ресурс, за да не допусне след Анкара да загуби и мегаполиса. Уви, напразно. И докато Турция надуваше фанфарите, България запази пълно мълчание. Може би заради поуката от поведението на Сърбия - нейният президент Александър Вучич няколко пъти гръмогласно обяви, че страната му предлага най-добрите условия. Но в крайна сметка се оказа, че Сърбия отдавна е паднала зад борда в надпреварата. Преди два дни обаче се появи публикация в специализираното германско издание Automobilwoche, според което не Турция, а България е фаворит за завода на Фолксваген в Източна Европа. Вече имало вътрешнофирмени разговори за продажбата на производствен имот до София." - в. "Стандарт".
