Лесно е да се види защо магистърските програми по бизнес администрация (MBA) са винени за сегашната финансова криза. През 70-те години на миналия век, когато изпълнителните директори на Lehman Brothers и Merrill Lyncх получават своята образователна степен, учението за акционерната стойност набира огромна популярност сред най-добрите бизнес училища в САЩ.

Цяло поколение магистри по бизнес администрация наследяват един свят, в който основната цел е да се увеличи максимално стойността на акционерния капитал в краткосрочен план. Точно това прави тези хора твърде богати, пише Business Week. Ето защо не е изненадващо, че 30 години по-късно изпълнителните директори на инвестиционните банки залагат огромни суми върху деривативни инструменти, каквито са обезпечените с ипотечни заеми ценни книжа. Те вярват, че по този начин ще реализират огромни печалби, но вместо това разрушават своите компании и успяват да дестабилизират цялата световна икономика.

Начинът на живот на много от ръководителите на финансовите компании не може да се нарече добродетелен. Голяма част от корпоративните лидери, които са сред най-големите виновници за сегашната икономическа криза, не посмяха да хвърлят камък върху магистърска степен по бизнес администрация, включително Ричард Фулд от Lehman Brothers, Стан ОНийл от Merrill Lynch, Джим Кейн от Bear Stearns, Франк Рейнс от Fannie Мае и целия пъстър екипаж на AIG.

Дали и в каква степен американските бизнес училища са положили основите на икономическата криза е дебат, който е силно оспорван в света на управленското образование напоследък. Според Филип Брутън, който има магистърска степен по бизнес администрация от Харвард, двете години прекарани там са „червени букви на срама". Той описва своите преживявания в елитния университет в книгата „Ahead of the curve" и казва, че съкращението MBA по-скоро отговаря на титлата „Магистър по бизнес апокалипсис".

Общественият дебат на уебстраницата на Харвард относно вината на бизнес училищата за сегашната финансова криза кипи от седмици. Двама от всеки трима участници в запитването на университета смятат, че бизнес училищата са частично отговорни за етичните пропуски на своите възпитаници.

Подобен силен пристъп на външни и вътрешни критики срещу бизнес училищата имаше и през 2002 г., след колапса на енергийната компания Enron. Тогава в учебната програма бяха направени реформи и бяха добавени класове по етика, почтеност и социална отговорност. Най-силните нападки срещу бизнес училищата в този период бяха за това, че техните студенти завършват без да имат усет за правилно и грешно.

Този път обвиненията са по-сериозни и систематични. Бизнес училищата не само остават слепи за „етичните недостатъци" на своите ученици, но и ги мултиплицират, като създават една лоша интелектуална и теоретична среда, фокусирана върху акционерната стойност. По този начин се стига до морален релативизъм в света на бизнеса.

„Разюзданият свободен пазар като отговор на всички проблеми се превърна в основа на бизнес обучението", казва Ракеш Хурана, професор по лидерство в Харвард. По този начин студентите се превръщат в консуматори, а бизнес училищата – в доходоносен бизнес. В резултат на това някои университети са по-силно загрижени как да намерят високоплатена длъжност на своите студенти, казват критиците, вместо да мислят за това как техните решения влияят върху работата на фирмите и функционирането на икономиката като цяло.

Въпросът се усложнява и от факта, че бизнес лидерите с MBA, които бяха в основата на кризата, са получили своите степени преди 30 години, т.е. много преди да бъде разработена сегашната училищна програма. Тези мъже и жени са продукти на една образователна система, която вече не съществува. Ако бизнес училищата са виновни, тогава реформата идва със закъснение от 30 години.

Въвеждането на „Хипократова клетва" в бизнес училищата не може да гарантира, че завършилите МВА няма да причиняват вреди. Но това не е лошо начало, особено ако реформите в бизнес училищата, които сега изглеждат неизбежни, се разпространят далеч отвъд една обикновена клетва.

Време е идеята за ръководството, водено от личната облага, която доминира в света на бизнес училищата, да даде път на нещо ново и по-етично.