„Разходката на Джейн”  в Димитровград е част от световната инициатива „Jane’s Walk”, вдъхновена от делото и наследството на урбанистката Джейн Джейкъбс, която се интересувала от града като споделена среда за живеене. Социалната дейност и творчеството й са свързани с движението за опознаване и подобряване на градовете с техните квартали и общности и за стимулиране на превръщането им в места за добър живот, творчество, икономика и почивка. В нейна памет всяка година в началото на месец май доброволци организират разходки в своите градове.

На 04 май 2019г. от 10.00ч. на площад "Поезия" ще бъде сборният пункт на желаещите да направят обиколка с разказ за историята на ключови обекти в Димитровград и  неговото архитектурно наследство. Стотици градове от шест континента са част от тази инициатива и мрежа на съмишленици.

Изграждането на Димитровград е било предназначено да бъде един от най-големите урбанистични държавни успехи през 50-те години на ХХ век. Ентусиазираните бригадири изграждат „град на мечтите”, „град на младостта”, вграждайки романтизъм и надежда за светлото бъдеще. Днес Димитровград е музей на открито от 50-те години на миналия век: уникалната архитектура и примери свидетелстват за историческия период в България. Градът е част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа „АТРИУМ- Архитектура на тоталитарните режими на XX век в европейската градска памет”, с което заема достойно място на картата на Европа.

Градски център – Димитровград - ансамбълът на бул. България. - бул. Д.Благоев, с принадлежащия му парк "Марица", е гръбнакът на градоустройствената идея на проф. Петър Ташев от 1950 г., който съчетава в себе си много идеи за модернизация за функционално зониране, стандартизирано жилищно строителство сред зелени зони, отделяне на работната зона от зелен пояс. Едновременно с това ансамбълът е създаден в естетиката на неокласицизма - единствената възможна по онова време регулаторна гледна точка. Тя е реализирана почти изцяло, без емблематичния Дом на съветите и театъра, и носи влиянието на още три периода - 60-те години на миналия век с архитектурата на рационализма, която вече се е наложила в България, през 80-те години с модните пътнически зони. по това време и архитектурата след 90-те години.

Градоустройствен комплекс „Бул.”Трети март” - Вторичен градски център, който осигурява решение за прехода между жилищния квартал Толбухин (сегашния квартал Славянски), който вече е построен в съответствие с първия градоустройствен план (отменен през 1951 г.), създаден от архитект Любен Тонев, и предстоящото изпълнение на втория градски план за развитие на архитект Петър Ташев. Площадът има акцент по надлъжната си ос - Дом на културата, с обществен културен център и кино. Улицата е допирателна към площада, докато в него тя се отклонява, обръщайки се към старата водна кула от другата страна на железопътната линия, която създава връзка с главния център на града. Жилищните блокове, построени по линията на бул. Девети Септември. (в момента бул. “Трети март”) се характеризират с архитектурни решения, които следват доктрината за т.нар. “социалистически класики”, наложени от чужбина - четириетажни, монолитни, със скатни покриви, някои от които с магазини на приземните етажи.

Mемориален парк „Пеньо Пенев”  Мемориалният парк „Пеньо Пенев” е създаден върху напълно обезлесена местност, на терен, който е бил сериозно разрушен в резултат на предишна кариерна дейност за добив на варовик. Проектиран е на значително наклонен терен с денивелация 40 метра височина от юг на север, в местността „Френската келема”, граничеща с хълмистата местност „Габера”. Общата площ на парка „Пеньо Пенев” е около 350 дка (35 хектара). Местността „Габера” била любимото място на поета Пеньо Пенев. Триизмерната и пространствената композиция е подчинена на състава на плана, а богата растителност и интересни растителни композиции са проектирани. Тенденциите за тяхното оформление са били заимствани от световната изложба на парковото изкуство, проведена в Италия през 1961 година. Паркът е посветен на младежкото бригадирско движение и уважението към поета Пеньо Пенев, недооценен приживе и разочарован от тесногръдата догма на режима. Образът на Пеньо Пенев, поетът на труда на младежките бригадири, придобива напълно нов смисъл в светлината на смекчаване на идеологическия натиск върху обществото и чрез интегрирането на неговия мемориал в цялостната концепция за състава на парковата среда.