Цените на тока и парното са сред водещите теми на съботните вестници.

 

"След като електроразпределителните дружества поискаха енергийният регулатор да одобри поскъпване с различни проценти на доставката на тока от началото на юли, сега това са направили и топлофикациите. Предишното поскъпване на парното бе през есента на миналата година. Преди това от 1 юли също имаше повишение на цената на топлоенергията. Исканията за поскъпване на парното варират от 3% до 108%, показват заявките в (Комисията за енергийно и водно регулиране КЕВР), съобщи БНР.

 

Най-голям скок - със 108 процента, е поискало габровското дружество, което работи на въглища. Между 12 и 48 на сто увеличение са поискали останалите три въглищни централи - в Русе, Перник и Сливен. От топлофикациите, работещи с газ, за най-голямо поскъпване - с 88%, настоява топлофикацията във Велико Търново, а за най-малко - с 3 процента - "Топлофикация София". Дружествата в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Враца и Разград искат промяната в цените да е между 7 и 22 на сто..." - в. "Дневник".

Всекидневниците съобщават също, че Валентин Златев е отстранен от директорския пост в "Лукойл".

 

"Валентин Златев сдава поста на генерален директор на "Лукойл България", но пък поема контрола не само на това дружество, но и на "Нефтохим Бургас". Това става с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството - регистрираното в Холандия "Лукойл Юръп Холдингс Б.В.", от 19 април 2019 г. На предишния пост на Златев от Прага идва 44-годишният Булат Субаев, който в последните осем години е бил генерален директор на "Лукойл ЦИЕ и Белгия" - дивизията на "Лукойл" за Централна и Източна Европа. От пресслужбата на "Лукойл България" съобщиха, че Златев е назначен за председател на Контролния съвет на "ЛУКОЙЛ-България", като заменя на тази длъжност представителя на президента на публичното акционерно дружество "ЛУКОЙЛ" Алексей Ламбин. Заедно със зам.-председателския пост в Надзорния съвет на "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", на новата си по-висока позиция той ще координира цялостната дейност на двете дружества от групата ЛУКОЙЛ и ще осъществява контролни функции над работата им, свързана с мястото им в социално-икономическия живот на страната. В решението на собственика на "Лукойл България" не се посочват причините за рокадата с постовете на Златев, който е начело на дружеството от март 2008 г." - в. "Стандарт".

 

Българите в чужбина също са във фокуса на медийното внимание.

 

"Във връзка с безредиците в град Лондондери, Северна Ирландия, и предвид възможната ескалация на напрежението в периода около годишнината от Великденското въстание от 1916 г. (24-29 април), Министерството на външните работи предупреждава българските граждани, възнамеряващи да пребивават в страната и особено в Лондондери/Дери в рамките на настоящия месец, да проявят повишена бдителност, да избягват всякакви протестни демонстрации, както и да се придържат към препоръки на британските власти- в. "Труд".

"Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева потвърди от трибуната на Народното събрание подкрепата за етническите българи в Украйна - най-голямата историческа българска общност зад граница, която наброява 250 000 души, съобщиха от Министерството на външните работи. "Към момента е гарантирано изучаването на майчин език. Предстои и откриването на ново училище, както се договориха министър-председателят Бойко Борисов и украинския президент, в Одеса. Предстои да се уточни дали това училище ще бъде с много засилено изучаване на български език или ще бъде частно българско училище", заяви министър Захариева. В отговор на въпрос от депутата и председател на Комисията по външна политика Джема Грозданова за предприетите от МВнР действия за защита правото на етническите българи в Украйна да изучават майчиния си език, министър Захариева отбеляза, че промените в украинското законодателство дават възможност за разширяване на изучаването на български език в страната. Тя заяви, че в момента в Украйна български език като майчин език се изучава в 42 украински държавни учебни заведения. В същото време има и изключително добре развита система от 75 български неделни училища. Вицепремиерът подчерта, че българските власти не престават да следят ситуацията с изучаването на майчиния език от етническите българи в Украйна като този въпрос се поставя на различни нива. Дискутиран е и включително по време на политическите консултации между министерствата на външните работи на ниво заместник-министри в Киев в края на март. Министърът припомни и, че украинската държава е гарантирала, че новият закон няма да попречи на изучаването на майчиния език с подписването на специална декларация между министерствата на образованието на двете страни. През май предстои и подписване на протокол към тази декларация. в. "24 часа".