Лаура и Рамон. Лиза Шопова, Христо Шопов, Гергана Данданова и Петър Дундаков. Всички те влизат във „Верига от думи“. Пиесата на Жорди Галсеран е априлският дебют на Хасковския театър „Иван Димов“. Представлението се играе на 12-ти от 19 часа.

„Имаш слабост към числото 19. Аз съм ти жертва номер 19“, казва Лаура на Рамон в психологическия трилър, който зрителите могат да гледат за първи път утре вечер. Сложните психологически моменти в отношенията между мъж и жена в своята деликатност, обратимост, нетърпимост, описани от Галсеран, пласт по пласт, е насложила режисьорът на постановката Лиза Шопова, а актьорите Христо Шопов и Гергана Данданова ще  пренесат  тези пластове на сцената пред зрителя.

Автор на музиката е не по-малко предизвикателният композитор Петър Дундаков. Текстът е провод на Невена Мичева. Върху сценографията е работила Антония Попова. За първи път в тази постановка  ще бъде използвана и мултимедията, с която театърът се сдоби наскоро.

Противно на повечето ситуации, в тази провокацията идва не от режисьора към актьорите, а обратно. Идеята за поставянето на „Верига от думи“ е на Гергана Данданова, която привлича за ролята на Рамон Христо Шопов. Двамата се познават от участието си в сериала “Дървото на живота“. „Никой друг, освен Христо Шопов, не би могъл да изиграе тази роля, така, както аз си я представях“, сподели при представянето на новата продукция Гергана Данданова, която е в ролята на Лаура във „Верига от думи“.

„ Идеята да участвам аз е на Гергана, но да участваме и двамата е моя. С Гергана внимателно обмислихме кой би могъл да свърши работата като режисьор. Минахме през няколко възможности, но накрая решихме, че най-подходяща за това е Лиза“, разказа Христо Шопов.

При първия прочит на текста Лиза Шопова отсича: Това е абсурд! Но все пак работата й вече е факт, и обяснява, че Жорди Галсеран й е бил в полезрението като любопитен автор отдавна. „Жорди Галсеран е автор, който слага много пластове зад думите-нещо, което аз много харесвам. Той е автор, към когото винаги съм имала любопитство, защото дава възможност за интерпретация. Дава възможност да четем между думите, между редовете и по този начин дава поле за фантазия. А това пък предполагам, че е провокирало актьорите да ми предложат тази пиеса. В нея те имат възможност да се развихрят. Ситуацията в пиесата е екстремна. В нея са поставени мъж и жена и през цялото време не знаеш кой е мишката и кой е котката, кой е прав и кой не. Като екип ни беше много любопитно да изследваме това. Станахме много добър екип и наистина се надявам това да бъде предадено и на публиката. „

Красимира Славова