Плодовите мушици притежават такава способност, сивите каменарчета също, дори сьомгата. Всички те се ориентират с помощта на земното магнитно поле.
Стотици други животни мигрират по същия начин, част от тях на огромни разстояния. Един вид обаче винаги е липсвал от този клуб: Homo sapiens. Хората не притежават вътрешни компаси, поне така твърдят учените.
Изследователи от технологичния институт в Калифорния, обаче, открили доказателства, че мозъците на мъжете и жените реагират на промени в магнитните полета и че тези промени им позволяват да определят север и юг и да се ориентират без компас.
“Открихме доказателства, че хората притежават шесто чувство – магнетизъм. То би могло да обясни защо някои хора имат по-добър усет за посоки от други. Някои ден може би ще възстановим наследената от предците ни способност да използваме магнитните полета за ориентир”, казва професор Джоузеф Киршвинк.
Твърдението е противоречиво. Други изследователи твърдят, че експериментът на Киршвинк демонстрира как мозъкът реагира на определени промени в магнитните полета, но това не означава наличие на вътрешен магнитен усет.
В своя експеримент Киршвинк и колегите му от САЩ и Япония, поставили доброволци в алуминиеви клетки с 6 стени, които трябвало да ги предпазят от земното магнитно поле. Мозъчните вълни на участниците били записвани, докато във вътрешността на клетките били изкуствено прилагани различни магнитни полета.
Участвали общо 34 мъже и жени. Учените открили, че определени ориентации на изкуствените магнитни полета довели до драстичен спад в мозъчните алфа вълни. Подобни промени обикновено се наблюдават когато мозъците обработват информация – т.е мозъците им работели трескаво в отговор на промените в магнитните полета.
Промените, наблюдавани при доброволците, обаче, били минимални в сравнение с тези при сивото каменарче, което редовно изминава разстоянието между Аляска и Кения. За него се знае, че реагира на промените в магнитните полета, макар че при наближаване на крайната си дестинация птицата разчита и на обонянието си, а също на слънцето и звездите. И все пак е ясно, че тя притежава удивителни способности, що се отнася до засичане на магнитните полета.
Предполага се, че сивото каменарче използва фоточувствителни молекули, които могат да се превърнат в две различни вещества, в зависимост от посоката на магнитното поле. Тези вещества са познати като криптохроми, съдържат се в ретината на птиците и служат като вътрешен компас.
Киршвинк, обаче, предлага алтернативно обяснение: наличието на специални клетки, съдържащи железни кристали. Те се въртят подобно на стрелката на компас, отварят и затварят пори в клетките и променат изпращаните до мозъка сигнали.
Хората днес не използват вътрешните си компаси, вероятно защото съвременния живот е нарушил механизма им.
Коренните жители на Азия и Австралия, например, говорят езици фундаментално по-различни от европейските. Тези различия може би влияят на способността ни да реагираме на слабите сигнали от вътрешния ни компас, смята Киршвинк.
“При тези народи няма думи за напред, назад или вдясно. Те говорят за север и изток”, казва той.
Източник: theguardian.com
