Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се създава задължение за съда за извършване на служебна проверка в заповедното производство за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребители. Измененията бяха одобрени единодушно с 95 гласа "за".

В законопроекта се предвижда удължаване на сроковете за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, както и на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение.

Investor.bg припомня, че в края на януари Европейската комисия уведоми България, че следва да предприеме мерки за отстраняване на съдебна практика, която противоречи на правото на ЕС, заради липса на възможност за служебна проверка на вземанията, основани на неравноправни клаузи в договорите с потребители.

Законопроектът съдържа допълнително изискване към заявителите в заповедното производство да представят пред съда договора, от който произтича вземането им, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Предлага се също, когато длъжникът не бъде намерен на постоянния адрес и е уведомен чрез залепване на съобщение на вратата на жилището, производството да не води автоматично към исков процес, а да се осигури възможност на длъжника да възрази на по-късен етап.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ съобщи, че в законопроекта са представени две становища – едното е по предложение на омбудсмана, а второто е на работната група към Министерството на правосъдието. Според него вторият вариант е по-балансиран и по-равнопоставен спрямо страните в заповедното производство и в по-голямата си част е съгласуван с институции и със съсловни организации.

Преди дни Асоциацията на банките в българия излезе със становище, в което се обяви срещу промени в ГПК, които ще върнат скъпите искови дела. Банкерите не приемат предложението възражение да спира незабавното изпълнение на заповедното производство. Според тях и сега в съдебната практика се правят проверки за неравноправни клаузи.

Банкерите препоръчват внимателно да се преценят всички други предложени изменения в ГПК, за да не се стигне до обезсмисляне на заповедното производство и принуждаване на кредиторите да се насочват към по-дългия и скъп, но сигурен исков процес. Това би било във вреда, не само на кредиторите, но най-вече и на добросъвестните длъжници, предупреждават те.

В становището на АББ пише, че предложеният вариант, при който възражение на длъжника може да спира допуснатото незабавно изпълнение при всички случаи освен, ако заповедта за изпълнение е издадена в полза на държавата или община, на практика ще обезсмисли заповедното производство, което се прави на база на документи. Банкерите са категорични, че с този вариант ще се обезсмисли идеята на законодателя да създава алтернативни на исковото производство способи за бързо решаване на съдебни спорове при наличието на документи със висока степен на достоверност.