Човешката реч съдържа повече от 2000 различни звука, от вездесъщите „м“ и „a“ до редките цъкания на някои южноафрикански езици.
Но защо някои звуци са по-чести от другите?
Едно новаторско, петгодишно проучване, публикувано наскоро в списание Science, показва, че свързаните с начина на хранене промени в човешката захапка водят до нови речеви звуци, които сега се срещат в половината от езиците на света, съобщава NewScientist
Преди повече от 30 години лингвистът Чарлз Хокет (Charles Hockett) забеляза, че звуците на речта, наречени лабиодентали (labiodentals), като „ф“ и „в“, са по-разпространени сред езиците на обществата, които ядат по-меки храни. Сега екип от изследователи, ръководен от Дамиан Блази (Damián Blasi) от Университета в Цюрих, Швейцария, посочи как и защо се е появила тази тенденция.
Те откриват, че горните и долните резци на древните хора са подравнени, което прави трудно да се произнасят лабиоденталите, които се образуват чрез докосване на долната устна към горните зъби. По-късно челюстите ни се променят към такава структура на захапката, която улеснява произнасянето на такива звуци.
Екипът показа, че тази промяна в захапката е свързана с развитието на селското стопанство в неолита. Храната става по-лесна за дъвчене в този момент, което довежда до промени в човешките челюсти и зъби. Например, тъй като е нужен по-малко натиск за дъвчене на по-меките, обработени храни, челюстните кости не трябва да извършват толкова много работа и така не е необходимо да са толкова големи.
Анализите на езиковата база данни също потвърдиха, че е имало глобална промяна в звуците на световните езици след епохата на неолита, като използването на „ф“ и „в“ нараства драматично през последните хилядолетия. Тези звуци все още не се срещат на езиците на много ловци-събирачи днес.
Това изследване опровергава преобладаващото мнение, че всички звуци в човешката реч присъстват, още когато Хомо сапиенс еволюира преди около 300 000 години.
"Наборът от звуци на речта, които използваме, не е задължително да остава един и същ от появата на нашия вид, а по-скоро огромното разнообразие от звуци на речта, които намираме днес, е продукт на сложни взаимодействия на фактори, включващи биологична промяна и културна еволюция", заяви членът на екипа Стивън Моран (Steven Moran), лингвист в Университета в Цюрих, на брифинг за това проучване.
Този нов подход към изучаването на езиковата еволюция променя представите, коментира Шон Робъртс (Sean Roberts) от Университета в Бристол, Великобритания.
„За първи път можем да разгледаме моделите в глобалните данни и да открием нови връзки между начина, по който говорим, и начина, по който живеем”, отбелязва изследователят. "Вълнуващо време да бъдеш лингвист".
