Зоната е силно земетръсна. Това се знае от ядрената катастрофа във Фукушима преди осем години. Но само на 250 километра от мястото ще заработят два реактора - от същия тип, от който бяха и тези в авариралата централа.

Ядрената енергия в Япония десетилетия наред бе смятана за идеалното решение, с което се покриват енергийните потребности на страната и се стимулира икономиката в структурно по-слабите региони. Град Кашивазаки също залагаше на развитието на атомната енергетика. Местната АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ се управлява от фирмата-оператор ТЕПКО – същата, която отговаря и за АЕЦ „Фукушима“.

Преди осем години там се стигна до най-тежката ядрена катастрофа след Чернобилската. През 2011 година силно земетресение предизвика вълни цунами, в резултат на които беше прекъснато електрозахранването на АЕЦ „Фукушима“. Впоследствие беше прекъснато охлаждането на реакторите и това доведе до изхвърляне на огромни количества радиоактивни материали. 160 000 жители бяха принудително евакуирани.

АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ е най-голямата атомна централа в света и при пълно натоварване на мощностите може да снабдява с ток 16 милиона домакинства, но след катастрофата във Фукушима и седемте ѝ реактора бях спрени от експлоатация. Засега. В миналото Токийската електрическа компания (ТЕПКО) беше подложена на остри критики за различни слабости и бе осъдена да плати обезщетения на пострадалите от атомната катастрофа във Фукушима. Санирането на АЕЦ „Фукушима“ продължава и до днес. Осем години след катастрофата все още не са изяснени окончателно причините за аварията.

Същите реактори и същият риск?

През 2017 година японската Агенция за ядрено регулиране даде „зелена светлина“ за пускане в експлоатация на два от реакторите в АЕЦ „Кашивазаки“. Властите твърдяха, че тези реактори са сигурни. Въпросната атомна централа се намира само на 250 километра от Фукушима - на брега на Японско море. Двата реактора, които се подготвят за пускане в експлоатация, са от същия тип, от който са и реакторите във Фукушима. Зам.-управителят на „Кашивазаки“ Тошимицу Тамай обаче твърди, че подобна катастрофа не може да се повтори.

Той обяснява, че около атомната централа е изградена стена, висока 15 метра, която можела да устои и на най-мощните вълни цунами. Освен това сградата с реакторите била укрепена допълнително и били инсталирани филтри. От фирмата-оператор ТЕПКО твърдят, че дори и реакторите да прегреят, максималното изтичане на радиоактивни материали щяло да е от порядъка на само 0,01%. Изградени са и две изкуствени езера, които служат като резервоари за охлаждащата вода. В централата били инсталирани и много дизелови агрегати, които, в случай на авария, можели да осигуряват ток на територията на цялата централа, простираща се на 4,2 кв.км.

ТЕПКО има нужда от приходи

Според Тошимицу Тамай, пускането в експлоатация на двата реактора е необходимо. Всички щели да имат полза от него. "Длъжни сме да поемем отговорността за атомната катастрофа във Фукушима. Към това спада и генерирането на приходи, за да можем да закрием окончателно АЕЦ „Фукушима“. А това струва пари", казва той. Японското правителство изчислява сумата за закриването на „Фукушима“ и изплащането на обезщетения на близо 200 милиарда долара. Експертите от японския Център за икономически проучвания обаче говорят за  значително по-високи суми. ТЕПКО смята, че повторното пускане в експлоатация на двата реактора е важна крачка към осигуряването на енергийна политика, независима от чужбина, която ще повиши националната сигурност на Япония. Местните жители също щели да спечелят. АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ и сега дава работа на над 6000 работници, като 60% от тях са от околните региони. От ТЕПКО казват, че повторното пускане в експлоатация на реакторите ще създаде и допълнителни работни места, които щели да дадат тласък на местната икономика.

Гражданите са скептично настроени

Не всички местни жители обаче вярват на ТЕПКО. Обещанията за икономически подем им звучат като куха фраза на фона на почти изоставените търговски улици в околността, в която повечето магазини стоят празни. Също както и много други провинциални градове, Кашивазаки се бори срещу отлива на население. Едва ли повторното пускане в експлоатация на атомните реактори ще може да промени тази тенденция. 60% от жителите на префектура Нигата, където е разположен град Кашивазаки, се обявиха против повторното пускането на двата реактора. Това показаха резултатите от представителна анкета, проведена през миналата година.

Жителите са загрижени за сигурността си, защото още при подготвителните дейности по пускането на реакторите се стигна до аварии. На 28 февруари от един от реакторите изтече радиоактивна вода. През декември миналата година пък възникна пожар от дефектни кабели, захранващи с ток единия от реакторите. Причините за пожара не са изяснени и до днес. Бившият инженер от ТЕПКО Тору Хузиуке също е изпълнен със съмнения: "Навярно няма да се стигне до нова „Фукушима“, ако тази централа бъде ударена от цунами със същата сила, но кой би могъл да каже дали природата не ни готви нови изненади?", пита той. Японската агенция за ядрено регулиране отсега предупреждава, че основите на защитната стана не са достатъчно дълбоко вкопани в земята. Ако се стигне да земетресение, почвата може да поддаде и стената да падне.

"Това е специфичен проблем за „Кашивазаки“. От самото начало бе грешка да се строи АЕЦ в такава земетръсна зона", казва активистът Кациюки Такамото. При това вероятността от силни земетресения в региона е много голяма. През 2007 година земетресение със сила от 6,8 по скалата на Рихтер разтърси града и предизвика пожар в един от реакторите на централата. Три други реактора бяха изведени от експлоатация за дълго време.

Япония не иска да се отказва от атомната енергия

Докато много други индустриални нации, в това число и Германия, постепенно се отказват от атомната енергия, Япония продължава да държи на нея. След катастрофата във Фукушима в Япония бяха спрени всички атомни реактори. Междувременно обаче по-голямата част от тях отново е в експлоатация.

Миналата година премиерът Шиндзо Абе представи план, който предвижда до 2030 година най-малко 20% от енергията в страната да се произвежда от АЕЦ. В момента това са само два процента. Дали и АЕЦ „Кашивазаки-Карива“ скоро ще дава своя дял в производството на електроенергия, зависи от местните политици. Точно по средата на предизборната борба те трябва да вземат окончателното решение, защото през април предстоят местни избори в префектура Нигата.