Да поговорим за хорото.

Как би се представила пред нашата аудитория?

Казвам се Велина Ташева и съм на 30 години. Първата ми среща с народните танци бе когато бях на 7 години и несъмнено беше любов от пръв поглед. Тази връзка с танците и любовта към българските традиции и цветност ме съпътстват в живота ми и до днес. През 2012 година завърших АМТИИ Пловдив със специалност „Българска народна хореография“. Изборът в моя живот е да отгледам детето си в Димитровград и да дам каквото мога на съгражданите си.

Кажи ни нещо за хорото - Що е то хорото?

Днешно време хорото и българските народни танци се свързват с някакъв вид празник, шумна музика и вихрени ритми… Не минава сватба без буйно българско хоро и е напълно логично да е така, защото това са нашите корени и идентичност. Но с времето все по-често започнах да се питам дали хорото не е нещо повече от това?

Силната връзка в общността се е запазила и до днес и доказателство за това е, че е възможно да се хванеш до напълно непознат и да танцувате заедно, ръце за ръце. Но в миналото не е било точно така, всеки е имал място в общността, хорото е възпитавало и затова е можело да се включиш само ако отговаряш на определени норми. Хорото е било задължение, така както днес е задължение училището, с тази разлика, че на хорото се е ходило с радост и необходимост. Необходимост, породена от нуждата за отдушник след умората от тежкия труд, от неразбирателствата и недоразуменията в ежедневието, хорото е сближавало хората и е изграждало социално контакти.

Мислиш ли, че в днешно време хорото може да изпълнява функцията, която е имало преди?

Убедена съм, че хорото е един катализатор на натрупана енергия и емоция, която бивайки споделена се опитомява и й се придава форма. Хорото укротява и успокоява, то ни подчинява на общият ритъм, породил се от съответните специфики на региона. Така са се родили етнографските области в България. Хорото е било изява на общият устрем на общността и един своеобразен празник за душата. Именно тази функция на хорото ме е пленявала винаги и ми се иска да го усетя и на местно ниво именно тук в Димитровград, където с моята половинка сме решили да отгледаме нашето дете.

Искаш ли да предадеш тази любов към танца и да приобщиш повече хора към него?

Да, това ми е малка мечта, ще организирам "Пролетна фолклорна работилница", през април месец тази година в Димитровград и тя ще бъде отворена за абсолютно всеки, който иска да се включи, разбира се децата до 12 години ще трябва да са с придружител. До края на месец март ще набирам желаещи, които да искат да се присъединят към моето начинание.

Какво те провокира да се захванеш с това?

Нуждата от споделяне чрез танц. Напоследък чувам все повече познати и непознати да казват, че не знаят как се играят различните народни хора. А те са толкова разнообразни и пъстри. Единствено в българският фолклор се среща такова богатство от неравноделни ритми. Именно това богатство ми се ще да споделя и заедно да успеем да го предадем нататък. Редно е да запазим това богатство, колкото се може по-чисто, за това и музиката, която ще съпровожда танците ще е изцяло автентична, за да имаме една по-добра основа при сглобяването на пъзела.

Все по-често започна да се говори за хорото, че е „лековито“ и спомага за цялостният вътрешен комфорт. Какво мислиш за това?

Често, когато творческият импулс на човека е потиснат, организмът започва да изпитва дискомфорт във всяка една сфера от своя живот. Според мен именно хорото е възможно решение за излизане от този дискомфорт и да се разгърнеш към света и хората около себе си. Увлечен от общият ритъм и устрем, усещайки всяка стъпка на групата, играчът се уеднаквява с останалите, поема от тяхната енергия и това го подтиква да намери здравословно равновесие и чувство за цялост.

Искрено се надявам нашите срещи да са своеобразен мост от сивото ежедневие към един богат, пъстър свят и едно осъзнато свързване на местно ниво, раждащо съпричастност и солидарност.

Христо Христозов