Всеки има потенциал,който може да използва  и да промени живота си

Интервю с преподавателката към център Норбеков в България - Мария Ненова, която проведе учебно-оздравителен курс, 1-во ниво, по системата на Мирзакарим Норбеков в Димитровград.

Мария Ненова е педагог, психолог, филолог и преподавател. Живее в Пловдив, омъжена, с една дъщеря.

- Здравейте, Мария, как се запознахте с тази учебно-оздравителна система, която сега преподавате?

Поканиха ме да превеждам на преподвател от центъра в Москва, който водеше курс в Пловдив. Стана ми интересно. Нямаше как, заради това че превеждах, да правя другите практики. Само се усмихвах, държах осанка и правех ставната гимнастика заедно с курсисте.Тази прочута, вълшебна ставна гимнастика/усмихва се/. Още на 3-я ден болките в гръбнака ми намаляха, до края на курса си върнах подвижността в гръбнака, който по това време ми беше проблемен, имах дискова херния и бях с постоянни болки и доста обезвдижена.

- Как се случи преломът, за да се впуснете в това начинание, с което се занимавате сега, и променили се животът ви?

След този първи курс започнах да чета книгите на господин Норбеков. Продължих да си правя гимнастиката и другите упражнения и напълно възстанових здравето си. Продължих да превеждам на курсовете и след около година се запознах с Гузал Тажибаева, моят учител. Превеждах й на 1-во ниво, а след няколко месеца тя отново дойде в Пловдив, за да води 2-то ниво по Системата. След края на първото занятие ме попита: „Мария, ще работиш ли на курса?“ Отговорих й, че да, бих искала, но нали превеждам. А тя ми каза да си взема дневник и ми позволи да правя всички практики. Мисля че тогава вече реших, че искам да се занимавам с това.

- В началото само на физическо ниво ли забелязахте промените?

Промяната е отвън и отвътре.Променят се нещата във всички сфери на живота.

- Разбрах,че системата има различни нива?

Да ,първо учебно-оздравително ниво,второ учебно-оздравително ниво,което е преход от работа по здравето към духовни практики, след което следва 3 ниво – Основен курс за развитие на интуицията и Работилница на успеха.        

- Защо идват хората на базовото първо ниво най-често?

В повечето случаи,за да разрешат някакъв здравословен проблем - физически или емоционален, най-често, за да възстановят зрението си. Но все по-често идват и хора, които желаят постигнат личностен ръст.

- Идвате за първи път в Димитровград. Какви са впечатленията ви от хората, които срещнахте?

Групата е изключително интересна .Хората наблюдават промените в живота си, в ежедневието си и  ги свързват със собствената си промяна – на всички нива. Откритията, които споделят всеки ден по време на курса, са впечатляващи и вдъхновяващи.

- На този курс е присъствал и един мъж на 85 години - дядо Груди, който се е превърнал и в любимец на всички участници...

Възрастови ограничения няма, хора като него са истинско вдъхновение, но и самите те са ентусиазирани от резултатите, които се случват. Дядо Груди сподели, че е възстановил подвижността на гръбнака си, започна да говори по-ясно (имаше и такава задача). Започна да вижда по-добре и каза, че и сънят му е станал спокоен и по-продължителен. Наиситна стана любимец на групата – има невероятно чувство за хумор и с голям ентусиазъм изпълняваше всичко.

- Някои казват, че такива чудеса са плод на някаква сугестия и им е трудно да повярват, че е възможно някой да намали диоптри, да промени физическото си здраве въобще? Какво ще кажете за това?

Неслучайно курсовете се наричат учебно-оздравителни. Разбирате ли? Ние не сме магьосници, ”чудото” се постига/твори/ от  самите хора, които искат да се промени състоянието им. Методиката им показва пътя, а всеки сам го прави от и за себе си. Затова казваме, че е много важно да обичаш себе си най-напред. И оттам всичко се задвижва. Тази методика работи повече от 30 години, повече от 16 години е в България, тя е проверена, резултатите са реални.

- В този смисъл много от курсистите и Димитровград споделиха, че Мария Ненова е „отворила” нова страница в живота им, благодариха ви, прегръщаха ви – струва ми се,че ще им липсвате ...

Да,така е. Това се случва често/смее се/. Но не съм аз причината за промяната, постигнатото е тяхна заслуга. Те успяха, благодарение на себе си, на собствения си труд. Всеки човек, който прилага методиката на господин Норбеков разбира, че тя носи безспорни резултати за тяло и дух. И това е съвсем осъзнато с мисъл и действие. Въпреки това си има етапи. Една пресъхнала река, ако пак се пусне, тя ще си тече в старато русло – това като метафора на старият/те навици. За да се отклони от движението, трябва време. Да се формира новият навик и да се затвърди след това. Поставяме основите на новите навици по време на курса, а след това хората продължават сами, а и често се събират, правят и клубове и си работят по методиката.

- Всеки ли има ресурс за промяна?

Да, всеки има потенциал. Механизмът за самовъзстановяване е заложен във всеки. На курса човек се научава как да го пробуди отново, да го насочи към възстановяване на зрението, на други хронични заболявания, а и на всички нива, във всяка сфера на живота.

- Трябва ли човек да има определени очаквания, настройка, за да се получи промяната - оздравяването... Ако например, не е уверен, настроен е скептично, тогава?

Първата стъпка е решението да посетиш такова занятие, някои са чели книгите  на Норбеков,други - не. Идват0 ,за да опитат, да проверят може би, всеки е настроен различно... По време на курса започват реакциите, раздвижването, разрешаването на задачите, които по един или друг начин са ги провокирали да го посетят....

- Само за 9 дни?

Да, за 9 дни. Това е курс, в който има конкретни действия. Това не е случване просто ей така, промените не идват като дар “отгоре”, защото ние не раздаваме някакви вълшебни рецепти, някаква панацея... Курсистите са активни участници, те сами работят, за постигнат това, за което са дошли, и през цялото време набюдават себе си. А резултатите се получават, защото методиката е изградена така, че човек отстранява причините за болестта. Работи се за отстраняването на причините, а не на симптомите. Възстановява се гръбнакът, подвижността на ставите, постепенно се овладява емоционалното състояние, пробужда се и се укрепва духа, има и практики, насочени към активизиране на конкретни органи и системи в тялото, хората започват да тренират и определени черти от своя характер и този системен подход в работата води до това да се случват промените и в такъв кратък срок... За тези 9 дни се натрупва една много силна инерция и после продължава. Ако я поддържат, тя ще се съхрани, нищо не е статично...

- Казахте, че провеждате и курсове за деца? Разкажете за тях...

Детските курсове са по-кратки. В рамките на 6 дни. При децата всичко се случва по-лесно, тяхното мислене е различно, те нямат онова „сито”, което пропуска през наученото и затвърденото знание, независимо дали е истина или не... Те не подлагат на съмнение това, което казваме – „това е истина” и „това не е истина”. Тяхното съзнание е чисто. Ако при възрастните има някаква съпротива, недоверие, скептицизъм - това е някакво препятствие, с което те се справят по време на учебно-оздравителния курс. При децата  е различно. Те са необременени и при тях много по-бързо настъпват промените, защото начинът им на мислене е друг. Много е развито въображението им и мислят образно, за разлика от възрастните, които разсъждават логически.

- Имате идея да провеждате и тийнейджърски курсове, предвид и това, че в тази трудна възраст за много от родителите също се оказва трудно да открият правилния подход,търсят помощ ...

Оздравяването на органи, решението на различни задачи, поставянето и реализирането на цели е изключително бързо приложимо при децата и подрастващите. Те буквално прилагат това, което им казваме, и бързо настъпват промените. Те нямат съмнения и филтри...

В тиинейджърската възраст в основата е желанието да се утвърдиш като личност, да покажеш,че можеш да вземаш решения,желание за самостоятелност...

Започват конфликтите. Родителите искат децата им да изпълняват това, което им казват. Децата пък имат свой поглед... За тийнейджърите е важно да са ценени, да ги харесват другите...

- Има такива,които се притесняват да показват себе си, защото другите не го въприемат.

Преди време беше естествено лидер да е този, който може нещо, което другите не могат. Другите се стремят да са около него, за да се научат. Сега нещата са по-различни,времената са други... Сега не е важно какво можеш, а какво имаш. За жалост... От тези неща страда цялото ни общество. Някои родители смятат, че грижата за детето е да го обезпечават с различни неща. Това вреди на децата. Спира се естественият им стремеж да мечтаят, да се стремят към нещо, липсва дори изобретателност... Децата нямат вина, те са отражение на това, което се случва в обществото. Важно е за децата да изразяват спокойно мнението си и да не влизат в конфликт, когато го правят. На детските курсове едно от нещата, на които обръщаме внимание е взаимоотношенията с родителите. Най-вече на уважението към родителите. Детският курс има две части – оздравителен и така наречената „Работилница за млади гении”, където акцентът е въху работа с цели, формиране на черти на характера на успешен човек.

- Конфликтите са голям проблем при подрастващите, постоянно се говори за това...

Не бих казала,че са проблем. Това е задача, която може да се разреши. Когато децата знаят какво искат, нещата се случват. Сега те ходят на училище по задължение, защото така трябва, смятат, че си губат времето и имат по-важни неща за вършене, а всъщност и това не ги удовлетворява. Те все по-малко общуват реално. Могат да стоят един до друг и да си чатят, но не умеят да разговарят помежду си. Това вторачване в техниката от една страна пречи. На курсовете децата едни други се увличат, става им интересно, забравят телефоните, забавляват се...

- Усмихвате се прец цялото време, а това, което ми направи впечатление е, че след последния ден от курса, всички бяха с широки усмивки, дали ще ги запазят и след това?

Продължават сами и това е много полезно за тях. Понякога ме питат кога ще бъдат готови за следващо ниво, понеже са работили стриктно и смятат това за достатъчно. Всеки сам решава, кога е готов, но моменът настъпва тогава, когато са се научили да наблюдават себе си, да откриват слабостите си и да пожелаят да тръгнат към Промяната. Това е решение, което всеки взема сам.

- Казахте ми, че сте впечатлена от Димитровград и хората тук. Видели сте парковете – с „онези прекрасни благуни”, които Ви се е искало да прегърнете...

Да, и на това учим хората, с които се срещаме, да виждат красотата,която е навсякъде около нас. Първо да я видят в себе си и после ще успеят да я видят и в другите и наоколо. Всичко красиво си съществува. Трябва да си насочим обаче вниманието към красотата...по време на курса показваме на хората, че могат да гледат и по друг начин на живота. Димитровград е много красив. Организаторката тук реализира целта си – и в нейния град да се случи оздравителен курс на Норбеков, а не само в големите градове. Е, тя успя и сме и много признателни и благодарни.

интервю: К. Жeлязкова