Повече биоземеделие, по-големи тревни площи, по-малко пестициди: над 1 милион баварци подкрепиха проектозакон за по-голямо биоразнообразие. Селските стопани обаче казват, че това било гавра с тях. Така ли е?
"Това е сензационен успех, повратен момент в опазването на природата и биологичните видове", казва Норберт Шефер от баварското Сдружение за защита на птиците. Инициативата "Всенародно допитване за биологичното разнообразие - спасете пчелите", която се подкрепя от неговата организация, накара над 10% от баварските избиратели да се включат в подписката за подкрепа на проектозакон, подкрепящ биологичното разнообразие в Бавария.
Законопроектът си поставя амбициозни цели, някои от които дори разтревожиха селските стопани. Предвидено е на 30% от площите в бъдеще да се развива биологично земеделие, в момента то заема дял от само 10%. Става дума също и за създаването на нови местообитания за животни, за оставянето на по-голяма площ за тревни ивици и храсти между нивите, за по-късното косене на ливадите, за използването на по-малко химически препарати.
И всичките тези мерки - с цел да се спре измирането на насекомите. В някои региони на Бавария популациите от пеперуди например са намалели радикално - с до 90%, твърдят инициаторите на допитването. А броят на птиците е намалял наполовина през последните 30 години.
Гавра със селските стопани?
Не е изненадващо, че Съюзът на селските стопани в Мюнхен реагира с раздразнение. Ставало дума за "отнемане на собственост" и "гавра със селските стопани". Конфликтът между жителите на града и селото не е нов, но напоследък той става все по-ожесточен: използването на глифозат, масовото животновъдство, използването на антибиотици, кастрирането на прасенцата - това са само някои от проблемите, по които се спори. Жертва почти винаги са селските стопани. С право? И да, и не.
От една страна проблемите на селското стопанство не са приоритетни, защото едва 1,4% от трудещите се работят в аграрния сектор. В същото време тези въпроси засягат живота на всички хора. Селските стопани произвеждат нашата храна, а от това как работят зависи и състоянието на околната ни среда. Над 80% от площите в Германия са заети от ниви и гори. А кой носи отговорност за начина, по който се обработват земите? Само селските стопани?
Селското стопанство е силно регулирано - всеки грам тор, всяко зрънце за посев, всяко животно подлежи на документиране и регистрация. А и огромните финансови субсидии от ЕС налагат своя отпечатък на начина, по който се произвежда продукцията. С други думи: селските стопани далеч не са напълно независими в работата си. Те зависят от решенията на политиката, а в крайна сметка и от поведението на потребителите.
Катастрофалните последици от регулациите
Резултатът от цялото това държавно регулиране е просто катастрофален - особено за околната среда. Броят на насекомите в Германия е намалял със 76% през последните 30 години, се казва в изследване на германски, британски и холандски учени. И в други държави положението не е по-добро.
"Измирането на насекомите е придобило шокиращи размери", казва съавторът на изследването Франсиско Санчес-Байо в интервю пред в. "Гардиън". "Ако нещата продължават така, след 100 години няма да има изобщо никакви насекоми", казва той още. Виновник за това е най-вече индустриализираното селско стопанство.
В Брюксел в момента обсъждат селскостопанската политика от 2020 г. нататък. Има шанс да се избегнат големите грешки от миналото. А дали няма да се стигне и до революция, която да започне от Бавария?
Вотът на гражданите е ясен и политиката сега ще трябва да се съобрази с него. А може би Бавария няма да остане единствената германска провинция, чиито избиратели активно се застъпват за биологичното разнообразие. "Тази сутрин вече ми се обадиха от три други провинции за съвет", казва Норберт Шефер от баварското Сдружение за защита на птиците.
