Търсят ли се фалшиви болнични в Димитровград?

Този въпрос зададохме на трима общопрактикуващи лекари в града и тримата потвърдиха, че има такава практика и хора се опитват да злоупотребяват с боничните. Лекарите потвърдиха, че при тях ходят и хора, които не са в техните практики, за да се опитат да се сдобият с болнични, главно за да не се явяват на работно си място.

През днешния ден в една от димитровградските фейсбук групи, поребител на социалната мрежа пусна пост "Някой да знае стабилен лекар който дава болнични???", като разбира се последваха и коментари и предложения от услугите на кой лекар може да се възползва интересуващият се.

Болничните обезщетения се изплащат от работодателя и от НОИ, като първите 3 дни са за сметка на работодателите, които изплащат по 70% от месечното възнаграждение, а останалите се заплащат от НОИ на 80% до края на болничния. Тази мярка бе приета през 2010 година като временна, но все още е в сила, като по този начи държавата вмени част от контрола над болничните на работодателите, които щом се налага да плащат по-голяма част (от първия ден, до 2010г.), биха следили по-изкъсо за тяхната истинност. През 2016 година се повдигна въпроса за намаляне на сумата, изплащана от работодателите на 50%, но това така и не бе прието от правителството. Статистиката показва, че за 2016 година има около 22 000 000 болнични платени от работодателите и НОИ.

Ститистика в едно от големите димитровградски предприятия от края на миналата година показва, че за един месец, сумарно боничните дни, разделени на броя служители се получава, че всеки работник е отсъствал по 3 дни от работа месечно, поради заболяване или гледане на болен роднина (най-вече дете).

Практиката с неистински болнични листове ощетява и работодателите, и държавата. От един фонд се изплащат обезщетенията по болест и обезщетенията за "майчинство", което се изплаща на майките през първите 2 години след раждане на дете, което може да се яви и като една от причините за ниското майчинство, особенно през 2-рата година.

Работодателите търпят негативи по два показателя, 1-во че изплащат първитевите 3 дни на работника, без той да се е явявал на работното си място и 2-ро, че в повечето предприятия липсата на всеки един човек оказва влияние върху производителността, което води до наемането на повече хора или по-ниски печалби.

Злоупотребата с болнични принуждава работодателите да прибягват до мерки, за да намалят фалшивите болнични листове, като правят допълнителни бонуси за "присъствие" на работното място, като режат от допълнителните бонуси на работниците, като пускат за обжалване пред НОИ болнични листове или наемат "доверен лекар", които да проверява всеки работник с допълнителен преглед, за да потвърди нуждата от издаване на болничен.

Явно нито държавата, нито НОИ, нито работодателите, нито лекарите успяват да прекратят порочната практика. Всеки лекуващ лекар има право да даде болничен за срок до 14 календарни дни непрекъснато, но не повече от 40 календарни дни с прекъсване в рамките на една календарна година. След изтичането на 14 дни без прекъсване или 40 дни с прекъсване в една календарна година, лекуващият лекар, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност, насочва осигуреното лице към ЛКК за издаване на болничен лист.

Днес пред журналисти министърът на социалната политика Бисер Петков сподели, че както при инвалидните пенсии, така и при болничните има много злоупотреби. Според него трябва да се търсят ефективни мерки за премахване на злоупотребите с фалшивите болнични. По думите на министъра има значително нарастване на разхода на НОИ за обезщетението за временна неработоспособност - налице е преразход, тъй като отчитаните суми са повече от планираните, каза министърът.

През миналата година популярно телевизионно предаване разкри как лекар от София,срещу сумата от 250 лева издава болничен лист за срок от 1 месец и предлага продължаването му за неограничено време, чрез лекарска комисия от свои приближени лекари.

Статистика на НСИ показава, че изплатените дни за краткосрочни обезщетения за общо заболяване в област Хасково за периода януари-септеври са:

2018-та година са 292 709 дни и за това са изхарчени 7 109 865 лв.

2017-та година са 286 185 дни на стойност от 6 439 256 лв.

2016-та година са 279 491 дни на стойност от 5 931 758 лв.

Всяка година изплатените болнични дни в областта и в страната се покачват. 

За стараната за същите 9 месеца на 2018-та година има изплатени 13 125 872 дни за сумата от 404 413 517 лв., като през 2012 година дните са били малко над 10 000 000.