Мнозина се оплакват, че "светът отива на зле", но нима днес живеем най-лошо?

Но ако се замислите по-дълбоко, коя е най-лошата година в човешката история, какво бихте предположили?

1347г. е доста трудна. Това е годината, в която "Черната смърт" опустошава Европа. Годините на нацизма между 1941 и 1945 година? Или 1918 г., годината на началото на грипната пандемия, която убива до 100 милиона души?

Оказа се според едно ново изследване, публикувано в списание Antiquity, че най-опустошителната от всички е една година, за която повечето хора вероятно никога не са се сещали - 536 година.

"Това е началото на един от най-тежките периоди, ако не и най-лошата година", заяви за Science Magazine Майкъл Маккормик (McCormick) археолог и историк по средновековието от Харвардския университет. Новият анализ на неговия екип не вижда признаци на икономическо възстановяване до 640 г. от н.е.

536 г. е десетата година от управлението на византийския император Юстиниан Велики и в човешката сфера не се случва нищо друго, освен обичайните скучни конфликти. Няма болести (все още) и масови измирания.

Но нещо странно се случва в небето -  появява се загадъчна прашна мъгла, блокираща слънцето, която потапя Европа, Близкия изток и части от Азия в тъмнина, денем и нощем - в продължение на 18 месеца.

"И през тази година се сбъдна най-ужасното предсказание", пише византийският историк Прокопий. "Защото слънцето даваше светлина без яркост като луната през цялата година".

Температурите през лятото на 536 г. падат средно от 1.5°C до 2.5°C като поставят началото на най-студеното десетилетие през последните 2300 години. През лятото на тази година пада сняг в Китай, земеделските култури загиват, хората гладуват. Ирландските хроники пишат "няма хляб от 536-539 г.".

След това, през 541 г., римското пристанище Pelusium в Египет е поразено от бубонна чума. "Чумата на Юстиниан" се разпространява бързо, затривайки една трета до половината от населението на източната римска империя и ускорявайки залеза ѝ, разказва Маккормик.

Има доказателства, че са виновни катастрофалните вулканични изригвания, не само в ледените ядки, извадени в Антарктида и дървесните пръстени в Гренландия, а в последиците от по-късни вулканични събития, които също причиняват краткосрочно глобално захлаждане и опустошителен глад.

Сега един нов, много подробен анализ на ледени ядки от ледника Colle Gnifetti на границата между Швейцария и Италия дава нова информация за века на ужас, потопил тогавашния свят.

Ледените ядки са невероятен археологически ресурс, тъй като постоянните ледни слоеве се натрупват постепенно след всеки ежегоден снеговалеж. Това означава, че може да се намери леда, натрупан за конкретна година и да се разбере какво се случва в атмосферата.

В ледения слой от 536 г. са смесени вулканична пепел и отломки, наречени тефра, което показва голямо вулканично събитие. Гръцките и антарктическите ледени ядки дават доказателства за второ изригване през 540 г., което удължава периода на страданията, последван от Юстиниановата чума през 541 г. Европа потъва в икономическа стагнация, която продължава до 640 г., когато се появява друг знак в леда - скок на оловото във въздуха.

Да, наистина, оловното замърсяване не е най-доброто, което може да се случи. Но точно това замърсяването означава, че хората са започнали да копаят в мините и да извличат сребро от оловната руда.

През 660 г. от н.е., а след това и през 695 г. има признаци на подем - хората секат сребърни монети.

Това е знак, че благородният метал е търсен на пазара, за разлика отпреди около век, разказва археологът Кристофър Лавлюк (Christopher Loveluck) от Университета в Нотингам във Великобритания. Вторият пик на оловото е през в 660 г., отбелязва голямото навлизане на среброто във възраждането на средновековната икономика. Това предполага, че златото е станало оскъдно, тъй като търговията се е увеличила, принуждавайки преминаването към сребро като паричен стандарт, пишат Лавлюк и колегите му в статията. "Това показва засилване на търговията за първи път", разказва археологът.

По-късно ледът показва друг тъмен период. Оловото изчезва от въздуха по време на "Черната смърт" от 1349 до 1353 г., разкривайки, че икономиката отново е в застой.

"Ние открихме нова ера с тази възможност да интегрираме екологични записи с висока резолюция с подобни исторически записи", коментира Лавлюк. "Това наистина променя играта".