Ели Видева е родена в Хасково. Завършила е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Председател на Клуба на дейците на културата в града, работи като учител по математика. Нейни стихотворения са превеждани на английски, руски, полски, украински, италиански, турски, румънски и сръбски език. Носител е на различни литературни награди, а миналата година в Румъния на Международната писателска среща „Поетични нощи“ получи голямата европейска награда за поезия. Нейната десета книга „Палимпсест“ вече имаше премиера в София, Пловдив и Пазарджик. Представянето пред хасковската публика бе във вторник в читалище “Заря”.
- Ели, “Палимпсест” е десетата ти поетична книга. Не са ли множко?
- За 40 години писане на стихове, не знам дали са малко или много. Много хора пък ме упрекват, че десет издадени стихосбирки са няма нищо.
- Пиши повече тогава.
- Аз да не съм Валери Станков, да издавам всяка година по една книга.
- Той всяка година ли издава стихосбирка?
- Охо, понякога и по две.
- Ти си учител по математика. Малко странно съчетание на точна наука и поезия. Кое от двете е по-близо до съвършенството – математиката или поезията?
- И двете. За мен няма разлика между тях. Разликата е само в знаковите системи. Математиката борави с числа, теореми, формули, поезията – със слово, с метафори. Може да се каже, че висшата математика всъщност е висока поезия.
- А какво сънуваш най-често – формули или метафори?
- И двете. Каквото дойде. Понякога съм стояла да проверявам контролни до 2-3 часа през нощта, а съм осъмвала над стихотворение. За мен това е нещо естествено.
Между другото в древна Гърция преди да признаят някого за философ, е било необходимо да бъде признат за геометър. А математиците, имам лични наблюдения, четат много, при това и много философска литература.
- А писала ли си стихотворения в час по математика?
- Случвало се е. Обикновено когато има контролни или някакви писмени упражнения и ме връхлети някаква идея, оставям учениците да работят и пиша.
- Ако ти бях ученик, щях да препиша всичко през това време.
- Преписвачите ги хващам. Не е необходимо да стане в момента, просто си личи. А ако ми беше ученик, щеше да си добър по математика.
- Съмнява ме. Няколко думи за заглавието на стихосбирката - “Палимпсест” и едноименното стихотворение, то е програмно.
- Идеята ми дойде докато гледах филм за научен метод, с който могат да се разчетат 5-6 и повече слоя заличени текстове. В древността материалът за писане е бил рядък и скъп и са го ползвали многократно, като са заличавали стария текст и са нанасяли нов. И така по няколко пъти. Това се нарича палимпсест. Казах си – същото е и с човека. Но колкото и да се опитваш да заличаваш стари свои преживявания и да живееш с нови, в един прекрасен ден те оживяват и те удрят по челото. Не можеш да избягаш от тях, това би означавало да избягаш от себе си. Защото човек е точно това – преживяванията, мислите, чувствата, дори избутани в някъй ъгъл на паметта. Но те във всеки един момент могат да оживеят.
- Да минем към малко по-земни теми. През последните дни се разрази “културна дискусия” в Haskovo.net около новото литературно списание - “Южно утро”. Размениха се доста тежки думи между два лагера “за” и “против” списанието. Ти кой от двата лагера подкпрепяш?
- Нека се води дискусия. Няма да вземам страна в този спор. Но е добра идеята да има литературна списание. Първият брой, като този, винаги има проблем. Въпросът е следващите да са по-добри.
- В този смисъл списание “Южно утро” не е подходящо за палимпсест?
- Е, не. Списанието си има свой живот. А винаги съм казвала, че всяка книга, дори слабата, си има читатели.
- От много години си шеф на КДК Хасково. Не ти ли омръзна?
- Вярно, че станаха много години – от 1996-а. Но аз не гледам на това като на някаква длъжност. Имам две лични каузи в живота – КДК и “Южна пролет”. И работя в името на тези две неща. Въпреки, че отнемат много време и усилия. Понякога наистина е уморително.
- В Хасково, а и навсякъде в страната, често се представят доста посредствени, да не кажа откровено бездарни автори. Не се ли вбесяваш, че понякога участваш в подмяната на ценности – чиста графомания да се пробутва за литература?
- Има и такива случаи. Но пак повтарям – всяка книга, дори най-слабата, си има своите читатели.
Всъщност аз откровено си казвам мнението на автора, но на четири очи, не е необходимо да става пред всички.
Интервю на Тодор Кръшков
митю клявката
Моляаа???
Ajax
Косе Босе
въшка