С 11 „за“ и 6 „въздържали се“ (в лицето на депутатите от БСП и Искрен Веселинов от Обединени патриоти) комисията по енергетика към Народното събрание одобри Проектът на решение за изменение и допълнение на енергийната стратегия на България.
„Няма как да не подкрепим нещо, което е полезно за страната“, заяви от своя страна депутатът от ДПС Рамадан Аталай, който въпреки сериозните си забележки и констатации се обяви в подкрепа на проекта за промяна на енергийната стратегия в частта за природен газ. Той препоръча също така преди влизането в пленарна зала да бъде направена промяна в проекта. В частност става въпрос за изваждане на всички цифри. „Стратегията не е технически проект“, каза Аталай.
„Не успях да разбера защо правим промени в стратегията. Единственият отговор, който мога да си дам е, че се доказва една недалновидна политика водена от управляващите в последните години и прехвърляне върху парламента на отговорността за всички допуснати досега грешки“ Така Таско Ерменков от БСП мотивира въздържането от гласуване в подкрепа на измененията в енергийната стратегия.
Подобен мотив на въздържание изтъкна и Искрен Веселинов от Обединени патриоти. В рамките на обсъждането депутатът постави въпроса какво ще стане с таксите от транзита на природен газ по договора с „Газпром“ до 2030 г. „На практика се оказва, че се отказваме от 1 млрд. от транзита. Едностранно се отказваме от нещо, което е резервирано. От нас се иска да пропуснем ползи от 1 млрд, но какво получаваме насреща от руската страна, какъв ще е жеста който ще ни върне“, каза той. Освен това по думите му, не е необходимо промяна в енергийната стратегия за нещо, което „Булгартрансгаз“ трябва да осъществи като чисто оперативна дейност.
Министърът на енергетиката от своя страна обясни, че заради конфиденциалност по договора с „Газпром“ не могат да бъдат обяснени някои от казусите, но това може да стане в рамките на закрито заседание. Такова обаче не бе обявено, поради административни причини. На практика въпросът с това дали страната ни може да иска компенсация по договора с „Газпром“ след прекъсване на транзита на природен газ през България през Трансбалканския газопровод остава един от най-трудните. Както обясни обаче изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов има идея след прекъсването на транзита на руски газ Трансбалканския газопровод да се трансформира в нов интерконектор. Това по думите му ще изисква компресорните станции по маршрута да бъдат трансформирани за поемане на реверсивен поток, включително до украинския пазар, но и с възможности за реализация на синьо гориво на родна територия.
В отговор на въпросите на депутата от БСП Желю Добрев за това докъде са стигнали проектите за междусистемните газови връзки и дали има конкретни срокове за изграждането им, министър Петкова обясни, че интерконектора Гърция-България е обвързан със сроковете по Южен газов коридор, тоест 2019 – 2020 година. Междусистемната газова връзка със Сърбия е със срок на реализация месец май 2022 г. Колкото до газовата връзка с Румъния, по нея румънската страна трябва да изгради компресорна станция до края на 2019 г., за да може интерконекторът да се ползва пълноценно.
Участието на България в терминала за втечнен природен газ бе също сред дискутираните въпроси. За пореден път министърът на енергетиката обясни, че участието на „Булгартрансгаз“ е предвидено да е в рамките на 20 %. Такова ще е и акционерното участие на другите партньори по този проект. Проектът дава възможност за диверсификация не само на източниците, но и маршрутите за доставка на природен газ, за осъществяване на конкуренция на газовия пазар.
В началото на заседанието министър Петкова мотивира пред депутатите от енергийната комисия към парламента промените в енергийната стратегия на България. Те са продиктувани и от индикациите от страна на "Газпром" за това, че след 1 януари 2020 г. няма да използва трасето на Трансбалканския газопровод за транзит на природен газ до Турция, което означава и необходимостта от бърза реакция от българска страна, така че да не остане тръбата празна и неизползвана.
Промените са свързани с активизирането на редица проекти за природен газ в региона, които изискват бързо адаптиране на България към ситуацията. Промените са в няколко насоки и касаят възможността „Булгартрансгаз“ да предприеме адекватни действия, така че към средата и до 2020 г. да се изгради необходимата инфраструктура за запазване на стратегическото място на България на картата на Европа, каза министърът.
В рамките на изказването Петкова обясни исканите изменения и с положителните данни по отношение на третата обвързваща фаза за пазарните зони, свързани с проекта за развитие и разширение на газопреносната система.
Когато става въпрос за такива инфраструктурни проекти и поради това, че газовата инфраструктута се изгражда за използване за десетки години напред се използва пазарен тест, който минава през три фази, като първите две обикновено са неангажиращи, а третата е ангажираща. Това дава яснота за какъв период от време и за какви количества биха се появили ангажименти за съответната инфраструктура, обясни министърът, като допълни, че проведените досега два пазарни теста са оптимистични, а от декември стартира третата обвързваща фаза на пазарния тест, който вече е свързан и с изготвяне на обвързващи договори с компаниите, които са резервирали или биха резервирали капацитет.
Затова е необходимо „Булгартрансгаз“ да предприеме стъпки за изграждане на липсващата инфраструктура до края на 2019 г., каза Петкова.
Вторият елемент е свързан с необходимостта от предприемането на действия до края на настоящата 2018 г. за изграждане на борса за търговия с природен газ. Едноличен собственик на борсата ще бъде „Булгартрансгаз“, а целта е постигане на ликвидност. Борсата е и задължителен елемент от концепцията за изграждане на газоразпределителен център (газов хъб Балкан).
Третият елемент е свързан с необходимостта от доставка на различни източници и маршрути на природен газ. В тази връзка е предвидено и участието на „Булгартрансгаз“ в проекта за ВПГ в Александруполис.