На 9 ноември в Haskovo.net бе публикуван критичен материал от Мина Карагьозова, посветен на новото литературно списание „Южно утро“. В него се отправяха упреци към редакционната колегия и лично към председателя на гражданско сдружение „Родопско утро“ Стойка Мариновска. Сдружението, заедно с община Хасково, е издател на списанието. Статията на Мина Карагьозова "Изцедените лимони в един бизнес проект" можете да видите тук.
В редакцията се получи отговор на публикацията от Стойка Мариновска. Публикуваме го изцяло, заедно с приложените отзиви на някои от авторите в списанието.
Стойка Мариновска: Статията на Мина Карагьозова е Пасквил
Пиша тези редове с тъга и болка! И си мисля – вероятно всяка добра идея и нейната реализация е постлана с трънен венец, когато не попадне на добра почва! Цялата „статия - отзив“ на Мина Карагьозова и нейната душеприказчица Тодорка Николова в сайт „Хасково.нет“ считам за чиста проба Пасквил! Да, Пасквил с главна буква! Защото той е изплетен от лъжи, инсинуации, мнителност, догадки и какви ли не още прояви на лошия вкус!
Без да влизам в какъвто и да е обяснителен, а още по-малко оправдателен режим, ще добавя – през целия си съзнателен живот съм работила за хората и колегите по перо! Стотици са срещите, които съм организирала и провела (в т.ч. и с лични средства!) Смея да твърдя, че стоя в основата на сближаването на творците от Хасковска и Кърджалийска област – на тяхното опознаване чрез премиери на книги, издаване на сборници, Алманах Бумеранг и десетки други прояви! Черногледството, което проявяват двете дами, може би произтича от тяхната илюзорна значимост в литературния живот на областта, а може би и страната! Защото знам, че завистта няма почивен ден, както и за нейните сестри – злобата и алчността!
Затова нека оставим всичко на везните на времето – ГС „Родопско утро“ е факт повече от 15 години! И изданието за общество, култура и литература „Южно утро“ със своите 165 страници, дошло като бяла лястовица да запълни една потребност от единение, любов и надежда за достойните творци на Словото!
15 ГОДИНИ ДВИЖЕНИЕ, КОЕТО ПРЕЗ 2007г. ПРЕРАСНА В ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ
„РОДОПСКО УТРО“
Годината е 2003-та. Група ентусиазирани поети, писатели, журналисти, адвокати и лекари от Хасково, Димитровград и Кърджали се обединихме в едно цяло и тръгнахме по пътеките на Източните Родопи със своето художествено слово, което се разнасяше като ехо от Перперикон до Калоянци, от язовир Кърджали до Студен кладенец, по сцените на малки и големи общини в двете области – Хасковска и Кърджалийска. Това бяха години на пробуждане, години, в които доказахме, че заедно можем повече. Няма да пропусна да спомена имената на първите лястовички от Хасково, Димитровград и Кърджали, а това са: Иван Енчев, Ели Видева, моя милост, Иван Маринов, Ясен Калайджиев, Пeтко Каневски, Николай Ганчев, Демир Демирев, Стоян Ралчев и Дима Чонова, Лили Фероли, Вилдан Сефер, Петър Xаджинаков, Тони Xаджинакова, Георги Талев, Георги Андонов, Кирилка Петкова, Венцислав Стайков, Иво Георгиев и Снежа Сиракова. Това бяха десетки срещи, за които сега си спомням с умиление. През 2003 или 2004 година почнахме да издаваме алманах "Буме¬ранг”,в който намериха място десетки поети и писатели от трите града. По късно през 2007 год. бяхме регистрирани като Гражданско сдружение "Родопско утро" с Председател Стойка Мариновска, което дружество съще¬ствува и до днес. Първият брой на сдружението беше издаден през 2007 год, под името "Родопско утро". Тази година в София Гражданско сдружение „Родопско утро“ регистрира списание "Южно утро". Първия брой на списание „Южно утро“,което излезе преди месец бе представено на 1.11.2018 год., в деня на народните будители в зала Хасково, в присъствието на множество автори, които намериха място в него. Нашето сдружение и неговото издание "Южно утро", тепърва ще набира сила и ще се разпространява в целите Източни Родопи. Неговите рубрики ще се множат и разнообразяват. Искрено бла¬годарим на Община Хасково, която участва в партньорство с община Минерални бани и община Кирково, за да бъде издадено списанието.
Честито приятели - поети и писатели 15 годишнина! Вашият глас ще се разнася като ехо из целите Източни Родопи. Ние сме първото творческо обединение от такъв мащаб в цяла България! На добър час!
ГС „Родопско утро“
Председател:
/Стойка Мариновска
Маргарита Павлова: Три часа откраднати от Рая
Ако приемем мисълта, че един час прекаран в четене, е час, откраднат от Рая, то със сигурност Вие читателите имате три часа откраднати от Рая с първия брой на списанието „Южно утро”. В него са включени творби от съвременни български автори от две области в страната - Хасково и Кърджали.
В уюта на „Южното утро” ще се насладите на текстове в разделите поезия, преводи, проза, детско творчество, бадемови приказки, литературна критика и памет. Сто и шестдесет страници чувства, емоции, размисли, творчески интерпретации, метафори и най-важното послания.
Да поздравим редакционната колегия и кмета на Хасково Добри Беливанов, и да благодарим за труда и желанието им да съберат в една книга Южните утра на автори от осемнадесет Общини.
На добър час на списанието „Южно утро”, на добър час, колеги!
Петър Хаджинаков: Ново литературно списание
Новото литературно списание „Южно утро“ има своята премиера на знаменателния празник на будителите - Първи ноември в град Хасково, естествен културен център за Югоизточна България, чийто автори участват с публикации в основните жанрове на художествените си търсения-поезия, белетристика, критика…
В контекста на интересните публикации личат имената на значими автори като Петър Василев, Симеон Стоянов, Иван Енчев, Трендафил Василев, както и на редица творци от по- младото поколение- Асен Калайджиев, Божидара Ангелова, Боряна Станева, Айше Хаджиорсуд, Невин Садък, Ели Видева…, а също голямо креативно пространство е дадена за изява и на децата творци от Ивайловград, Свиленград, Минерални бани, Хасково, Харманли, Кирково, Димитровград, Любимец, Кърджали. Запомнящи са интервютата с кметовете на централни общини в югоизточния регион- инж. Хасан Азис, Иво Димов, Шанаси Сюлейман и Мюмюн Искендер.
Доброто оформление, хартия и дизайн на ИК „Полиграфюг“ в обем от 10 издателски коли синтезира усилията на повече от 40 творци от различни поколения на нивото на издържани художествени постижения. Първият брой на списание „Южно утро“ е практически издание под егидата на община Хасково и на гражданско сдружение Родопско утро, като в специално обръщение кметът на община Хасково Добри Беливанов приветства началото му като феноменална емблема на престижния национален конкурс „Южна пролет“ и на Александър Паскалев- основател на модерното книгоиздаване. Едно качествено и навременно литературно списание, даващо стимул, мотивация и нови хоризонти за изкушените от изящната словесност творци.
Петко Каневски: Опростачването в България върви с пълна сила
Знам, че опростачването в България върви с пълна сила. Знам, че ценностната система е доведена до колапс. Липсва каквато и да е критическа свяст! На преден план е талашита, бакелита, ГМО продукта! Не бих помислил дори да се извинявам като последна инстанция на истината. Но аналфабетното отричане на един готов продукт като списанието „Южно утро“ (с всичките му кусури!) навява в мен повече тъга и песимизъм, че българската в т.ч. и тази от региона интелигенция е тотално разделена и безпомощно импотентна! Егоцентризма, както и Софиоцентризма превръща все повече творците в жалки пумпали, които се въртят в омагьосания опиат на Шоу стандарти със съмнителния привкус на бракувани пощенски чанти!
От хигиенна гледна точка, за да не оскърбя списователката с шаманските видения: „И Петко Каневски, който преди да е видял продукта му свали шапката си.“ Категорично заявявам, че не само съм ВИДЯЛ продукта, но и свалих собствената си шапка! А не мавзолейната такава на фамозната гадателка….
И като закачка – отгатнете автора?
„Поет? Но защо тази гордост ранима.
Защо тази жажда за слава и власт.
Добре е да помним, че винаги има
един по-голям поет от нас.“
Невин Садъкова: Горда съм от скромния си принос
Разгръщайки първият брой на списание „ЮЖНО УТРО”,за себе си установих колко много пишещи хора има и те допринасят за разнообразието на нашата литература.От погледа на бъдещето ,това ще бъде оценено.Радвам се,че чрез това списание се запознах с част от творците на Хасково , Димитровград , Смолян , Ивайловград ,Кърджали.Тук място са намерили поезия,проза,детско творчество,есета,интервюта,памет. Много интересно е представянето на различните общини с техните културни и исторически забележителности .Не е забравена и литературната критика,която много точно разравя в душата на поета или писателя. Ще се спра на критичния материал на Йордан Нанчев,който ме докосна и то по-точно с представянето на стихотворението на Атанас Капралов „Свободен”. То звучи толкова актуално,че при всяко „сврян в ъгъла от тази власт невежа”,може да бъде издигнато като знаме на народа.
Стиховете и прозата,която е намерила място в това списание ме кара да се чувствам горда,че и аз съм една от пишещите в България люде,макар моят принос да е далеч по-скромен.Но смятам,че човек трябва да пише,когато музата го осени.Тогава излизат на бял свят уникални творения и диаманти.Радостно е,че в нашата родина има много мислещи и будни хора.Дерзайте, творци на българското слово!Българският народ има нужда от нашето перо,както някога,така и сега,а и за в бъдеще.
На добър път на това нелесно дело на списание „ЮЖНО УТРО”.
16.11.2018г.
Момчилград
Хабибе Ахмедова: На добър час и пълен напред!
В ръцете си държа: Южно Утро...брой-първи....година-първа
С вълнение от много нежно естество си припомних за онова наше време,когато винаги с огромна радост четяхме книги, вестници, списания и всичко друго, каквото ни попаднеше от рода на съчинения, писма, бележки и т.н. Нямаше ги предимствата на сегашните технологии и виртуално пространство.Четейки и разсъждавайки върху прочитаното , като че ли ставахме по смели, духовно и душевно по богати и се чувствахме зрели и повече помъдрели ....Мъдри, защото мъдростта е нещо много велико, много свято,много човешко. И сега разлиствайки страниците на новото „Южно утро” ми дойде наум една притча.
Един младеж отишъл при мъдрец от Изтока, като му поискал някакъв съвет,помощ или подкрепа, защото се чувствал унизен, оскърбен, презрян, беден, нещастен. Мъдрецът го изслушал, смилил се над неговото състояние и му подал един златен пръстен. Момъкът тръгнал по улиците, предлагал пръстена , но в замяна са му давали някаква стока, която не го водела до никакъв изход. Накрая се отбил при един златар, който за неговото бижу му отброил 100 жълтици. Радостен и щастлив той се върнал при мъдреца, който отсякъл: - „накрая си намерил този, който истински те е оценил” –а това означава, че всеки има право да оценява и да бъде оценен...останалото е работа на историята и поколенията. Вие всички сте чели поемата „Руслан и Людмила”, знаете, че Пушкин я е писал когато е бил едва 20 годишен, той е бил от аристократичен род, но се е изразил с езика на народа, за да го разберат. Самата идея на поемата е тържеството на правдата над коварството и злобата. Не знам защо си припомних всичко това, докато разглеждах списанието, но едно от малкото неща, които могат да доставят радост или естетическа наслада в днешния ден е добрата дума. Красиво изказаната приказка или мисъл, лирично поднесената емоция или превъплътено в стих сърдечно послание.
Освен това в днешния наш свят, преситен от равнодушие и безразличие, които ни заобикалят човек изпитва все по-често и искрено нуждата да се пренесе и озове, дори за малко в един друг свят – светът на красивото и чистото, доброто и човешкото. И може би това води до опита да се изкажат мисли, да се споделят вълнения, чувства, преживявания и т.н.
Но непостижимо е човек да смогне да се запознае със съдържанието на милионите страници литература, особено в днешно време, когато не се четат много книги, а всичко опира до интернетното пространство.
Както казах, по наше време се четяха книжки, нямаше интернет и др. Да четем, да пишем, да творим. Да обичаме и да се обичаме. А такива четива като „Южно утро” ще съумеят да карат читателите да бъдат по-толерантни, по уважаващи себе си Човеци, по-солидарни, по-правдиви и по-искрени и по-истински в чисто човешките си взаимоотношения дори. На добър час и „пълен напред” на редакционната колегия, на творците.....а на читателите-да бъдат приятели с времето, защото, когато не се краде от него е много по-приятно, забавно и полезно е да се чете.... С искрени пожелания да пребъде „Южно утро“ над Източните Родопи.
До нови срещи с „Южно утро”
Нели Кюпрюджиева: „Южно утро“ – един поетичен полъх от Родопите
В последните есенни дни на 2018 година община Хасково и Гражданско сдружение „Родопско утро“ ни поднесе чудесен дар – брой първи на списание за общество, култура и литература „Южно утро“. В списанието намират място утвърдени имена на поети, писатели, журналисти и литературни критици, майстори на перото от Източните Родопи, Хасково, Димитровград и други южни градове. Особено впечатлява разделът „Памет“, който извежда на преден план исторически, архитектурни и културни паметници в региона. В специална рубрика са представени творческите изяви на младите таланти. Сред тях прави силно впечатление презентирането на автори, участващи в един уникален празник на изкуствата – „Денят на Нели“, който се провежда вече единадесет години в кърджалийското СУ „Йордан Йовков“. Този жест на създателите на списанието към младите творци е похвален и разкрива грижата им към начинаещите писатели за по-мащабна изява и стимулиране на творческите им заложби. С нетърпение очакваме следващия брой на това вълнуващо четиво, което дава възможности на местните творци да се представят пред своята публика .
На добър час на списание „Южно утро“!
Констанца Хаджидимирева–Марева: Приветствам ентусиазма
Приветствам ентусиазма на цялата редакционна колегия ,че е вече реализирана една мечта-издаването в град Хасково на списание “Южно утро“ - списание за общество, култура и литература, не само за нашия град, но и за още четири общини - брой 1/2018год.
Приветствам ентусиазма на всички участници, чиито литературни творби са публикувани в списанието!
Но най-приятно е усещането ми, когато чета стихотворенията на най-младите – учениците, публикувани може би за първи път…
Какъв ли трепет изпитват те, прочитайки името си в списание "Южно утро"! То и заглавието е точно толкова провокативно - "Южно утро", сякаш е специално за тях - младите, учениците.
Южно утро пожелавам на всички! На най-младите творци и на другите поети и писатели публикувани в списанието, а така също и на читателите на тази литературна творба! На добър час "Южно утро"!
Haskovo.net изразява готовност да публикува и други мнения по темата.
Иван
извънземен
поетично опростачване....
бракувани пощенски чанти- много, много изискано,нали......
Тодорка
Петя Наскова: Стойке, Стойке, що ли не идеш да си дигаш бариерата дето го правеше преди време. Какъво списание, какива пет лева, ти си неграмотна. Ти не можеш да напишеш пет реда в които да няма десет грешки. Не съм ти видяла списанието, но като знам тебе колко си захлупена, знам какви яйца можеш да излюпиш
Георги
Тодорка
Тодорка Николова: По повод на… „Статията на Мина Карагьозова е пасквил” Искам да поправя една грешка (не, че е само една) в писанието на Стойка Мариновска (навярно писано с чужда помощ), където казва, че съм душеприказчик на Мина Карагьозова. Дамата сигурно случайно се е объркала малко – аз бях неин душеприказчик, не на Мина Карагьозова. Тя в продължение на един месец идваше още в осем часа в офиса ми, звънеше ми по пет пъти на ден, пристигаше неканена и в дома ми, та двечките си „душеприказвахме” надълго и нашироко. Така научих как с нейните връзки ще свали Ели Видева като кореспондент на „Словото”, как ще пресече пътя на Мина Карагьозова към Русия, как ще удари тоя или оня… И това не бяха само думи, това бяха писания към официални институции за които знае Мина Карагьозова. И всичко това заради неистовата й ( на моменти, истерична) жажда за власт. И за пари, естествено. Къде другаде за две нескопосани думи дават по 50 лева? Тази жена е като булдозер – гази всичко живо пред себе си само и само да осъществи налудничавите си амбиции. Време е вече Стойка Мариновска да бъде спряна. И както пише някой по-горе – да застане до бариерата… Не отричам обаче, че имам принос и за по-доброто качество на списанието – моя е заслугата да бъде свалена една трета от баласта му, та читателят да се измъчва по-малко. Не знам как Стойка Мариновска е вплела в пошлия си замисъл талантливи и интелигентни хора, да защитават мъгливото й „Родопско утро”. Съмнявам се, че повечето думи и изрази са техни, но, както вече казах, тя е като булдозер – ще мине през всеки за да осъществи собствените си налудничави амбиции и цели. А този, който й е написал или диктувал думите „душеприказчик” и „пасквил” е трябвало да й обясни какво точно значат и в кои случаи се употребяват. Защото Стойка Мариновска няма такива сложни думи в речника си… Гарантирам го!...
Мина Караггьозова
Говорих с Тонка Хаджинакова - посочена без нейно знание за коректор на едно пълно с грешки издание. Много е разстроена.Тя е съпруга на Петър Хаджинаков - цитиран в текста на Стойка. Той не е в страната. Но жена му е убедена, че той е подведен,2 като всички останали.
И се съмнявам, че и останалите цитирани с мнения, са напълно наясно в какъв контекст те са използвани. Това си име име - нарича се манипулация.
Стойка е вярна на себе си - с лъжи и манипулации, със скандали действа ,готова като танк да прегази всичко по пътя си.
Цитирам мнението на поета Иво Георгиев- поет от Кърджали - във в."Нов живот" : "Иво Георгиев
Бях много изненадан, когато ме уведомиха, че съм включен в някакъв новопоявил се хасковски литературен сборник. Първата ми реакция беше: Аз нищо не съм пращал и никой не ме е канил или питал дали искам да бъда включен.
По принцип едно уважавано издание кани авторите – и те самите е редно да подберат с какво точно да участват и дали изобщо да участват. Освен ако не става дума за починали писатели, разбира се. Така постъпиха редакторите на казанлъшкото списание „Кула”, които преди месец се свързаха с мен и ме поканиха да изпратя разказ за последния за 2018 г. брой на списанието, които аз уважавам.
Имам основания да смятам, че този сборник „Южно утро” е със съмнителна литературна стойност."
Засега. Толкова. Запазвам си правото да изнеса още информация. Ето още един човек, който не е питан дали иска да участва в това списание...
Госпожа Мариновска запали голям огън на главите на всички пишещи от региона.Сега се попитва със скандали, лъжи, агресия и манипулации да го угаси. Но, макар и в особен контекст, ще цитирам класика :"Не се гаси туй, що не гасне".
Кръстина Тодорова
По повод писанията на Мина Карагьозова в Xaskovo,net, относно „запазената марка творци”, които видите ли били натоварени с непосилната задача да изнесат на гърба си „цялата останала пошлост и посредственост”, визирайки с тази нагла клевета останалите автори публикували свои творби в списание „Южно утро”, се чувствам задължена да защитя както себе си, така и другите автори включени от въпросната госпожа в графата „пошли и посредствени…”
Цитирам Мина Карагьозова: „В списанието присъстват двадесетина талантливи творци. Някои от тях просто са запазена марка – Петър Василев, Симеон Стоянов, Иван Митев, Трендафил Василев, Ели Видева , Иво Георгиев, Лили Петрова, Демир Демирев, Петко Каневски, Вълко Марашев, Петър Марев, Боряна Станева, Хубен Стефанов, Иван Енчев, Ясен Калайджиев, Йордан Нанчев, Петър Хаджинаков, Милен Милев, Тодорка Николова, Росица Станева, Нина Момчилова… Преводачките Мария Шандуркова и Антонина Димитрова. И, общо взето, това е.Талантливите им творби, обаче, имат предназначение. Да изнесат на гърба си цялата останала пошлост и посредственост. Е, трудничко им е. Та те заемат малко повече от една осма част на списанието.”
Г-жо Карагьозова, образованите и интелигентни хора знаят, че при поезията и прозата, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Компетентните и мъдри хора са наясно, че плурализмът не е клише, а доказателство за образованост и интелигентност, те никога не пишат неаргументирани коментари за стихотворения и проза, които дори не са прочели, защото знаят, че единствено времето може да покаже и докаже кой кой е. Не искам да бъда разбрана погрешно, отново ще повторя това, което безброй пъти съм казвала, аз не отричам модерната поезия и проза, аз не съм против съществуването на елитарна поезия и проза, винаги е имало, има и винаги ще има модерни течения в поезията и прозата, но това не означава, че само те са поезия и само те са проза , а всичко останало е „пошло и посредствено”. Да се опитваш да налагаш своето субективно мнение ръководена от несъществуващия факт, че си най-компетентна , че притежаваш най-гениалните литературни познания и си от поетите (творците) „запазена марка” както се самоопределя в клеветническите си писания за другите творци Мина Карагьозова, е демонстрация на високо самочувствие без покритие, това е истината, колкото и неизгодна да е тя за нея, защото това, че някой си въобразява, че е това, което не е, не означава, че той наистина е. Няма, не съществуват творци „запазена марка” в сегашно време, те са или в минало или в бъдеще време. Защото за никого не е тайна, че всяко твърдение без значение дали е казано или написано от най-великия сред
най- великите, ако не е аргументирано, ако няма факти и доказателства, то автоматично преминава в графата
к л е в е т а. Защото, още веднъж повтарям образованите и интелигентни хора знаят, че при поезията и прозата, така както е и при историята, правилния прочит, правилната и обективна оценка се прави не от съвременниците им, а от тези, които идват след тях. Интерпретацията на което и да е стихотворение или проза, от който и да е автор, всъщност е проекция на субективна гледна точка за обективни истини и е израз на субективните критерии за красиво и грозно, добро и лошо, правилно и неправилно, талантливо и неталантливо и т.н. С по-малко думи казано интерпретацията е проекция на субективната ценностна система на читателя. Всеки оценява, вижда, чувства и разбира в дадено стихотворение или проза, това, което му позволява нивото на неговата образованост, интелигентност, ерудиция, и т.н.Критериите за оценка на поезията или прозата са различни за различните читатели, защото всеки един от тях притежава своята индивидуалност, която е определяща при изграждането на неговото субективното мнение, за което и да е стихотворение или проза, от който и да е автор. Затова е съвсем естествено едни да харесват, а други да не харесват, което и да е стихотворение или проза, от който и да е автор. Този факт няма нищо общо нито с пошлост, нито с посредственост, нарича се плурализъм.
КОЛКОТО И ДА НЕ Е ИЗГОДНА, ЗА НЯКОГО, ТОВА Е ИСТИНАТА !!!
Ето и моето стихотворение със заглавие "Колелото на живота тя върти", публикувано в списание "Южно утро" и включено в графата пошло и посредствено, заедно с още петдесет творби на други автори, които също са в "компетентната графа" - пошло и посредствено на въпросната госпожа, която всъщност е пенсионирана преподавателка по руски език и нито е редакторка, нито е завършила специалност "българска филология", за да има реални претенции за редакторски умения и знания.
Цитирам моето стихотворение, публикувано в списание "Южно утро" и което според Мина Карагьозова е пошло и посредствено...
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА ВЪРТИ
Дар,от Бог, е любовта красив,
слънчева вълшебна жажда,
прави цветен тя деня ни сив,
в пролет зимата преражда,
и дори когато медът й горчи,
пак звънливо пее в сърцето,
може с мокрите криле да лети,
да рисува сбъдване в небето,
злобните интриги да победи,
свои и чужди вини да плати.
Любовта е магия неустоима,
танц нестинарски за двама,
смела, властна, непобедима,
обсебва със сила незрима,
по пътя си преградите руши,
не се предава даже да боли,
бял мост над облаци гради,
на живота ни колелото върти,
тя е земният олтар на храма,
място за злото в нея няма.
Това, което най-много ме възмути в писанията на Мина Карагьозова е именно това, че тя постави в измислената от нея графа пошлост и посредственост дори и творбите на тези прекрасни деца, които са публикувани в списание „Южно утро”. Умните и интелигентни хора знаят, че в многоцветната градина на творците е нормално да има и рози, и лалета, и кокичета и всякакви други цветя, защото макар и да не са еднакви, да, те наистина са различни, но всяко цвете е хубаво по свой си начин и еднакво ценно наравно с другите.Няма нищо лошо в това един да харесва рози, друг да харесва лалета, трети да харесва кокичета и т.н., но това не означава, че някой като въпросната самовлюбена госпожа има право да налага нейния вкус и нейното субективно мнение на другите и да си въобразява, че останалите хора нямат право на свой вкус и свое субективно мнение. Прекрасните творби на децата в списание „Южно утро” са образно казано нашите кокичета, да, те са пролетта, те са възраждащото ново начало, което идва и което ще ни продължи в бъдещето. Аз наистина не разбирам какво сърце трябва да имаш и как може толкова да се самозабравиш в болните си амбиции за величие, че да стигнеш дотам да си въобразяваш, че си компетентен и имаш право да определяш кои творци от сегашно време са запазената марка за бъдещето и само те имат право да бъдат публикувани в литературни сборници. Госпожа Карагьозова има претенции, че знае много, но явно или не знае, или е неизгодно да си спомни, че много поети, писатели, художници в миналото са били отричани от такива като нея и затова са живеели в мизерия, а днес картините им се продават за милиони, а на писателите и поетите книгите се преиздават в много държави и имат световна слава.
Теофана Текелиева
Теофана Текелиева