Петокласничка от ОУ „Пенчо Славейков“ се завърна с първа награда за есе от V национален конкурс „Въведение Богородично – 2018“, организиран от Пловдивската митрополия. В проявата, посветена на Деня на семейството и християнската младеж, който се отбелязва утре на 21ви ноември. В конкурса са участвали стотици ученици от I до XII клас от цялата страна.
Вероника Павлова заема първо място в трета възрастова група с есето си „Щастието да имаш семейство“. Целта на конкурса е да стимулира творческите изяви на учениците, да утвърждава нравствени ценности и да поощрява интереса към съхраняването на българските традиции. Наградите връчи лично Пловдивският Митрополит Николай, след тържествената литургия по случай празника, отслужена в храм „Света Петка“ гр. Пловдив.
В следващите редове читателите на Dimitrovgrad.bgvesti имат възможност да оценят по достойнство творбата на Вероника.
„Щастието да имаш семейство“
Всеки има безброй причини да уважава и обича своето семейство. Нашите най-близки – майки, татковци, баби, дядовци дават всичко от себе си, за да ни осигурят храна, подслон, образование. Но дали това да ти е топло през зимата, или да имаш вкусотийки на масата е най-важното за децата? Аз мисля, че материалното, колкото и да е важно, не може да се сравни с любовта и вниманието, които ни даряват нашите семейства.
Истински важните неща, заради които аз изпитвам уважение и почит към моите родители са няколко.
Първо – никой не може да избере какво да е детето му преди да се роди и обратното – детето не може да избира своите родители, но аз съм сигурна, че те ме приемат такава, каквато съм. Не се опитват да ме моделират по техен образ и подобие, а се намесват само когато има нужда да ми дадат съвет. Винаги разговарят с мен като с равностоен член на семейството ни. Изслушват ме и ако пожелая да ме посъветват винаги откликват. А аз честичко се допитвам до тях …. нали трябва да се науча сама да вземам решения? !
После… всички грешим – по-малките повече, по-възрастните – по-малко (предполагам!) – няма безгрешни хора. Но аз съм сигурна, че колкото и голяма грешка да съм допуснала, моите родители ще ми помогнат да я поправя. Те ще бъдат до мен и въпреки грешките ми ще ме обичат. Винаги ще намерят сили да ми простят, а това е много голяма отговорност за мен – трябва да полагам усилия да не излъжа доверието им.
И в заключение… в семейството всеки помага на другия без да очаква нещо в замяна. Няма корист, няма условия или полза – искрено и безусловно! Това е толкова истинско отношение, човешко, честно и неподправено. Затова никой не трябва да пренебрегва своите родители и близки, а трябва да отделя повече време да бъде заедно с тях, да пази традициите на рода си и да ги предава на по-малките членове на семейството си.
Щастлива съм, че Бог ме е дарил с това благо – да имам прекрасни родители ! Желая го на всички деца, за да се чувстват обичани и сигурни!
Автор:
Вероника Иванова Павлова
5 клас, ОУ „Пенчо Славейков“, гр. Димитровград
Преподавател по БЕЛ: Денка Николова
