Бюджет за 2019 г. с близо 1 млрд. лв. излишък вместо 600 млн. лв. дефицит е възможен при това без обществото да се отказва от увеличение на заплатите на учителите и общо в бюджетната сфера. Днес анализаторите на Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха алтернативен бюджет, в който без промяна на данъчно-осигурителната тежест залагат по-нисък процент на преразпределение през бюджета, по-голяма свобода на избор в осигуряването и по-голяма самостоятелност на общините.
Залагането от Министерството на финансите на дефицит (от 0.5%) при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и показва ясно желание за непрозрачно и безконтролно харчене в края на годината, коментира главният икономист на института Десислава Николова.
Освен това предвиденото увеличение на разходите надхвърля двойно ръста на икономиката като във всички сектори с изключение на образованието се дават повече пари без реформи, добави старши изследователят Петър Ганев.
ИПИ предлага увеличение на заплатите в държавния сектор, както обещава и правителството, но с намаляване на администрацията с 10%. От официалните данни се вижда, че от средата на 2015 г. заетите в обществения сектор са практически константа, което означава липса на административни реформи, коментира Петър Ганев.
Друга идея е по 2 процентни пункта от здравната и пенсионноосигурителната вноска да се пренасочват в частни фондове, за да имат осигурените по-голяма възможност за избор. Както и в предишни години ИПИ настоява за премахване на данъка върху дивидентите и лихвите по застрахователните премии, да се намали облагането на едноличните търговци от 15% на 10%, да се премахнат националните доплащания в земеделието и диференцираната ставка на ДДС в туризма, да не се вдига минималната заплата и минималният осигурителен доход.
Икономистът Калоян Стайков представи разчети, от които се вижда, че системата на здравеопазването, за която с години се твърди, че е недофинасирана, всъщност разполага с достатъчно голям ресурс. При среден доход на гражданите от около половината от средното в ЕС, по разходите за сектора, изчислени като дял от брутния вътрешен продукт, България е втора в ЕС кат по-висок дял поддържа само Словения, поясни той.
Воплите идват от болничната помощ, която е финансирана, колкото е средното ниво в ЕС (като % от БВП), при лекарствата и медицинските изделия финансирането в България е двойно по-високо от средното в ЕС, а при амбулаторната помощ - двойно по-ниско, каза Стайков. Това означава, че има дисбаланси и проблеми, които първо трябва да се установят, а след това да се търсят решения.
Според ИПИ пациентът трябва да бъде поставен в центъра на системата чрез осигуряване на възможност за избор, достъпност до навременни и качествени услуги и прозрачност както при осигуряването, така и при доставките на здравни стоки и услуги. Информационната система пък трябва да се изгради така, че да обслужва доставчиците на тези услуги, а не държавната администрация, добави Стайков.
Анализаторите на института изчисляват, че бюджетът за догодина, подготвен от Министерството на финансите, ще струва на всеки български гражданин (включително децата и пенсионерите) по 6306 лв. за годината (вижте "касовата бележка" вляво). Издръжката на администрацията излиза 334 лв. на човек, на вътрешния ред и сигурността - по 460 лв., образованието и науката - 671 лв., здравеопазването - 746 лв., социалното подпомагане - 555 лв. Най-голямото разходно перо в бюджета за догодина остават плащанията за пенсии като средно на човек се падат 1423 лв. Около половината от общата сума - 3149 лв., са стари дългове.
