На изборите в консервативната германска провинция Бавария на 14 октомври Зелените се превърнаха във втората по големина партия в парламента на провинцията. На местния вот в Белгия в същия ден зелената партия Ecolo-Groen се представи по-добре от очакваното. А междувременно в Люксембург зелените увеличиха броя на депутатите си с 50%.

Изборите в трите европейски държави дадоха повод на редица международни издания да заговорят за "зелена вълна" в политиката и управлението. Резултатите са знак, че на фона на резкия спад в подкрепата за традиционните партии на континента и опитите им да отблъснат предизвикателството, отравяно от крайнодесните, Зелените изглеждат като приемлива алтернатива за избирателите с либерални възгледи.

Дали обаче не е прибързано да се говори за "вълна"? Какво стои зад успеха на тези партии? И, ако Зелените бележат добри резултати в Западна Европа, какво се случва с тях в източната част на континента. А в България?

И отляво, и отдясно

"Зелената вълна" се надига основно за сметка на традиционните лявоцентристки социал-демократически партии, чиято подкрепа намалява рязко в Европа. Но движението все повече привлича и значителен брой разочаровани дясноцентристки избиратели.

Възходът на крайнодесните измества националните дебати все по-далеч от политическия център и отчужди хората с либерални възгледи, най-пресният пример за което са изборите в Бавария. Там лявоцентристката Соцалдемократическа партия (СДП) изгуби 210 хил. гласа, които отидоха в полза на Зелените. Те обаче спечелиха и 180 хил. от дясноцентристкия Християнсоциален съюз (ХСС), който се обърна рязко надясно в опит да си върне гласове от евроскептичната и националистическа "Алтернатива за Германия". Възходът е признак и за бързата еволюция на Зелените - някогашната протестна партия не само стана потенциален коалиционен партньор след последните избори за федерален Буднестаг, но е на път да се превърне в това, което германците наричат Volkspartei - партия, привличаща големи части от обществото.

Леополд Траугот, политически анализатор в Open Europe, също изтъква пред "Дневник", че в Германия те се възползват в голяма степен от спада при традиционния им съперник - СДП, което се очертава като трайна тенденция. Германските Зелени обаче привличат и избиратели от политическото дясно, коментира Траугот. Тъй като традиционни дясноцентристки партии, като баварския ХСС, заемат по-твърди позиции по въпроси като идентичността и имиграцията, техните по-центристки настроени избиратели са все по-привлечени от Зелените. За тях те изглеждат като нова центристка алтернатива. Според анализатора Зелените печелят гласове основно от левите партии като социалдемократите и в по-малка степен от социалисти и бивши ГДР комунисти ( партията "Левицата" в Германия). Но в страни, където самите Зелени са станали по-умерени, както в Германия, те се харесват и на средната класа, традиционно подкрепяща християндемократите и дясноцентристките партии като Свободната демократическа.

Джеймс Денисън, научен сътрудник в Европейския университетски институт във Флоренция, вижда няколко причини за увеличаването на популярността им. На първо място, избирателите далеч не са толкова лоялни към традиционните партии, колкото в следвоенната епоха, казва Денисън пред "Дневник". Това създава по-непостоянни и конкурентни партийни системи и отваря възможности за новите партии там, където старите изглежда са се провалили. На второ място, най-явните проблеми днес в Европа включват имиграцията и европейската интеграция, които са сравнително нови за старите политически сили. Например, по въпроси като имиграцията, партии като социалдемократите не могат да удовлетворят и анти-, и проимигрантските избиратели, така че в крайна сметка и двете групи са разочаровани.

Далеч от големите решения

Фабиен Ескалона, анализатор от Института за политически науки в Гренобъл, посочва и друг фактор за успеха - фактът, че "те не трябваше да взимат големите национални решения около правенето на икономии, не бяха опетнени колкото основните дясноцентристки и лявоцентристки партии, които са толкова замесени в последиците от кризата". Ескалона отбелязва също така, че зелените партии се представят особено добре в относително богати страни, където ефектите от съкратените разходи не са се усетили толкова остро, но където миграцията се е превърнала в голям политически въпрос. Навсякъде другаде по-радикалната левица е по-популярна.

Зелените се харесват най-вече на професионалисти, често млади, относително заможни избиратели предимно от градовете, сочат анализатори. Според Джон Уорт, кандидат за германската Зелена партия за евроизборите догодина, поглеждайки демографията, много от избирателите им са онези, които някога бихме нарекли типични леви поддръжници. "Те имат млади енергични лидери и различен начин за правене на политика – директно говорене, съчетано с признаване на границите на това какво може и какво не може да бъде направено... Смесица от идеология и прагматизъм, която отново поставя личните всекидневни избори в основата на политиката", смята Уорт. Растящото сред много от избирателите осъзнаване на въпросите, свързани с околната среда, също е фактор.

Твърде рано и не навсякъде

Успехите на Зелените обаче не бива да се преувеличават, най-малкото защото такива не се наблюдават в цяла Европа. Те се представят добре в Германия, Белгия и Холандия, но са почти невидими в Португалия, Испания, Италия и в Източна Европа.

Леополд Траугот смята, че все още е рано да се каже дали сегашният ръст на популярността им ще бъде устойчив на континента. По думите му на европейско ниво има много големи разлики между тях, например във Франция и Германия. Някои, като тези във Франция, са станали много по-умерени през последните години и са се отървали от предишния си имидж на леви антикапиталисти и хипита. В други страни обаче те още не са направили тази стъпка.

Митя Пиърсън, докторант в Кралския колеж в Лондон, смята, че пробивите на зелените партии в голяма степен са игнорирани от медиите особено в сравнение с вниманието към антиимигрантските и крайнодесни партии, когато отбележат напредък на избори. Той обаче също подчертава, че възходът им не се случва навсякъде в Европа.

Пред "Дневник" Пиърсън отбелязва, че макар да има сходни черти между успехите на зелените в различните европейски държави, не трябва да се забравя, че често те постигат пробив заради специфичните политически обстоятелства в конкретните страни. Някои имат много по-явни сходства със социалистите, други поставят акцент върху специфични теми, различни от околната средa, например гражданските свободи, децентрализацията.

Според Джеймс Денисън историческото минало и социално-демографските характеристики на Западна Европа (по-дълга история на имиграция, отсъствие на комунизъм, по-добре образовани и по-богати граждани) благоприятстват зелените партии, а дали "възходът" им ще бъде траен, предстои да се види.

За подобно разделение в Европа говори и Флорон Марчелези, евродепутат от испанската зелена партия EQUO. И за него причината за липсата на пробив в Южна Европа е свързана с историята. "Когато зелените идеи бяха изразени във Франция по време на студентските протести през май 1968 г., Испания бе под диктатурата на Франко", напомня Марчелези, цитиран от "Политико".

А в България?

Подкрепата за Зелените в България на последните няколко парламентарни избори е ниска, но относително стабилна - 0.52% през 2009 г., 0.75% през 2013 и 0.61% през 2014 г.

Според съпредседателя на Зелените в България Владислав Панев очевидно се наблюдава възход на зелените партии в Европа и причината е, че те са единствените, които не са се поддали на това да флиртуват с изолационистките идеи.

Пред "Дневник" той отбелязва, че избирателите им са млади и образовани хора с доходи над средните, които живеят в големите градове и университетски центрове. По думите му в България ситуацията е много подобна, с тази разлика, че изброените групи хора са много малък процент от населението. Затова и тенденцията е колкото по-богата е една държава, толкова по-силен да е резултът на Зелените. За нас гласуват хора, за които приоритет вече не са "хляба и салама", а други неща като дългосрочното опазване на природата, чистия въздух и съответно какво ще завещаем на децата и внуците си, допълва Панев.

"При нас в Източна Европа все още за много повече хора приоритет са хляба и салама, съответно въздуха, природата са някак на втори план. Това се променя с нарастването на доходите, на образованието, с преминаването нагоре в Пирамидата на Маслоу. Естествено, можем да търсим вината и у себе си. Че досега сме заявявали много ясно срещу какво сме, но не и какво ще правим, ако влезем в управлението. Това се променя, остава да убедим гражданите и че ще се справим по-добре, което е трудната част", допълва Панев.

Според политолога Евгений Дайнов "на сцената на ЕС Зелените са онова, което се оказа Макрон във Франция: политическа сила, която ясно и неотстъпчиво следва европейските ценности такива, каквито са вградени в основите на ЕС. А и все повече хора разбират, че природата не е безплатен ресурс за експлоатиране, а е средата, в която живеем и тровейки която, тровим себе си".

В България той ги оценява като "онова, което бяха Зелените в Европа преди 30-40 години. Толкова е и общото ни изоставане от развоя на Европа поради едни 45 изгубени години". "Нищо не може да замени надграждащото развитие, случващо се в продължение на достатъчно много години. Да не говорим, че в части на Източна Европа има връщане назад, към кафяво, вместо отиване напред, към зелено", допълва Дайнов пред "Дневник".

Не чак толкова позитивно

В Европейския парламент обаче зеленото не е новото червено, пише "Политико". Макар Зелените да заплашват традиционните социалистически партии за доминиращата позиция в лявоцентристкия политически спектър, социологическите проучвания преди изборите за Европейски парламент не са особено позитивни за движението, особено в Южна и Източна Европа.

Техните лидери освен това изключиха варианта да сформират съюзи със социалистите или с центристите около френския президент Еманюел Макрон, което намалява шансовете им да постигнат на европейската сцена успеха, който пожънаха на националната. Филип Ламбер, съпредседател на групата Зелени/Европейски свободен алианс в Европарламента, коментира: "Ние няма да бъдем спасителния пояс на социалистите и политиките за околната среда няма да спасят социалната демокрация".

В момента Зелените и партньорите им от Европейския свободен алианс (EFA - партии, които настояват или за пълна политическа независимост, или за по-голям суверенитет), са петата по големина група в Европарламента с 52 депутати. Няма високи очаквания това да се промени, особено на фона на предстоящото напускане на шестима британски депутати от зелените.

В Европейския парламент те често си сътрудничат за приемането на законодателство с левите сили, включително със социалистите или с крайнодесните Европейска обединена левица/Северна зелена левица. Те обаче казват, че няма да се присъединят към нито една група със социалистите или либералите.