На 25 октомври 2018 година в 17,30 часа в Читалище „Обединение” ще бъде предстаевна книгата на Никола Иванов „По дирите на Патриарх Евтимий”. Съставил и автор на предговора е известният кърджалийски журналист Георги Кулов.
Г-н Кулов, ще си говорим за Никола Иванов, краевед, познавач на историческите и археологическите паметници в региона, откривател на най-знаковите светилища като Татул и светилището край село Ангел войвода. Защо този човек е потънал в забрава?
- Никола Иванов е един голям патриот, роден през 1880 година в Дупница, завършил ж.п.училище, съратник на войводата Димитър Маджаров, с когото еваруират тракийски бежанци от Източна Тракия през 1913 година. Пристига в Кърджали през 1927 година, занимавал се е с издирване на рудни находища. Покрай това си занимание, в един момент попада в прегръдките на археологията и започва да работи много активно по откриването и документирането на археологически паметници в региона. Негови са откритията на най-знаковите обекти тук, затова го наричаме Първооткривателят. Този човек с един много благ стил описва своите дирения в тогавашния официоз - вестник „Арденска дума”. За съжаление, той потъва в забрава през годините на т.нар. социализъм. Нещо повече, когато през 1986 година направих опит да публикувам сборник с негови статии, това беше посрещнато като нещо, което противоречи на тогавашния Възродителен процес.
Защо е важно да прочетем тази книга, наречена „По дирите на Патриарх Евтимий”?
Важно е да я прочетем, защото в нея са описани много археологически паметници, обвеяни с предания. От една страна, те не са достигнали до нас заради урбанизацията и иманярите, от друга – преданията са загубени вече в миналото. С публикуването на книгата, ние ги възкресяваме, защото те са свидетелства за българската култура, за българското присъствие тук. Важно е да се прочете книгата, която разказва за паметници, очертаваще нашите духовни граници в Източните Родопи.
Кажете нещо повече за съдържанието на книгата, защото се нарича „По дирите на Патриарх Евтимий”?
Книгата умишлено е озаглавена „По дирите на Патриарх Евтимий”, тъй като Никола Иванов изследва и търси гроба на Патриарх Евтимий в Източните Родопи. Според Типика на Григорий Бакуриани за Бачковския манастри, големи райони от Родопите са били владение на тази известна обител, а се знае, че Патриарх Евтимий е бил заточен в това духовно средище. Никола Иванов стига до предание, което го води до село Бенковски, община Кирково, /старото му име е Кирли /от кир – господар/. Там, до джамията, под дъба Дуа меше според свидетелски показания, е бил гробът. През 1913 година той е бил отворен, находките са били прибрани от един местен велможа-турчин и изчезват безследно. Търсенето на Никола Иванов поражда един голям патриотичен подем сред местните жители–българи, предимно тракийски бежанци, занаятчии, слезли от Средните Родопи. Този подем, събуждането на този партиотичен дух се дължи на майсторското описание на Никола Иванов за всички открити паметници. Книгата съдържа всички статии, отпечатани във вестник „Арденска дума”. Аз, като съставител, съм направил една студия-предговор на книгата за ролята на Никола Иванов в краевезнанието, има и бележки към всяка статия. Никола Иванов, предвид интереса, който е предизвикал със своите проучвания, на няколко пъти става инициатор за създаване на археологически дружества в Кърджали. В първата учредена организация с голям ентусиазъм влизат всички местни първенци. Никола Иванов е и инициатор за създаването на първия музей в нашия град, археологически музей. След това Никола Иванов кани тук големите имена на българската историческа и археологическа наука, за да правят проучвания и, като експерти, да потвърдят или отхвърлят неговите констатации за една или друга археологическа старина.
Това възкресяване на името на Никола Иванов, което постигате с издаването на книгата, е колективно дело на кърджалийци, въпреки че Вие сте съставителят. Как стана възможно отпечатването й?
Нещата тръгнаха от Журналистическо дружество „Мара Михайлова”, там решихме да издадем тази книга. Аз издирих мои бележки, успяхме да възстановим текстовете. Получихме подкрепа от Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров”, Държавен архив, който отвори архива на известната краеведка и журналистка Мара Михайлова, където имаше материали за Никола Иванов. Народно читалище „Обединение 1913” помогна за разпространението на първите отпечатани бройки, които заминаха към читалищните библиотека из цялата област. Получи се едно всенародно дело. Само за три дни успяхме да привлечем 35 дарители – фирми, учреждения, частни лица – патриоти, които извадиха последните си 20 лева, и успяхме да съберем сумата от 2700 лева за отпечатването. С тези средства направихме и една паметна плоча на Никола Иванов, която вече е монтирана на фасадата на Народно читалище „Обединение 1913” в Кърджали. На 25 октомври 2018 година в 17,30 часа организираме представянето на книгата на Никола Иванов. Там ще покажем един документален филм и тогава ще бъде тържествено открита паметната плоча. Обръщаме се към хората от местната и държавната власт да присъстват.
Представянето на тази книга се организира от наскоро регистрираното сдружение „Балкански форум за мир – Кърджали”, на което Вие сте председател, и е първата му публична проява. Такива ли цели си е поставила вашата неправителствена организация – да популяризира Кърджали и знаковите му личности на Балканите и по света?
Основната задача на сдружение „Балкански форум за мир – Кърджали” е да поставим Кърджали на геополитическата карта като столица на толерантността, както го наричаме. Искаме да покажем града в най-добрата му светлина на геополитическата карта на Балканите и, разбира се, да създадем връзки с всички балкански страни. Това е нашата първа публична изява като сдружение, подготвяме вече и втората. Нея ще я реализираме съвместно с Читалище „Юмер Лютви”. Това ще бъде представянето на моята книга „Мостът” на турски език. Спомоществователи на проявата са бизнесменът Сабахатин Гьокче и собственикът на книгоиздателство Нейко Генков. А догодина замисляме голям форум, на който да поканим експерти от повечето балкански страни, където да очертаем връзките на Кърджали с възлови градове на Балканите.
Въпросите зададе Валентина Иванова
