Случвало ли ви се е да отворите скайпа си и да откриете, че хора, които досега не са ви се обаждали дори с едно "здрасти", са ви оставили съобщение? Но не за да попитат как сте, а за да ви накарат да се подпишете под някаква поредна петиция или възвание, шестващо из мрежата.
Неотдавна в пощата ми се стовариха куп подобни послания от познати, които до един настояваха да се подпиша под призив за запазване на книжовния български език. С увертюрата, че едва ли не парламентът тайно гласувал този текст от образователния закон да се премахне, държавните изисквания за българската реч да отпаднат и изобщо да превърнем училището в своеобразна Вавилонска кула в която всеки говори на какъвто език си иска.

Като оставим настрани факта, че част от призовалите ме да се подпиша го бяха направили с известно количество правописни грешки, техните писма провокираха въпроса до каква степен сме гражданско общество.

И за какви каузи точно сме способни да се пробудим и обединим. Защото е факт, че въпреки манипулацията от страна на авторите на петицията (парламентът не е и помислял да гласува разни тайни работи по отношение на езика ни точно в дните, когато го мъчеха разни четирипроцентни или осемпроцентни дилеми), интернет натискът на обществото си каза думата. Само преди ден министър Даниел Вълчев наистина подписа наредба за усвояване на книжовния език в училищата - нещо, което не беше и помислял да стори преди месец.

Безспорно документът е по-скоро фиктивен и става само за успокоение на събудилите се зли духове в политическата бутилка.

С тази наредба в училище нито ще се заговори по-книжовно, нито даскалите по математика ще се научат най-сетне да пишат правилно "двама ученици", а не "два ученика", когато дават текстови задачи. Грамотността на повечето тийнейджъри няма да надхвърли способността да напишат обикновен sмs без четворки и шестици, а в много родопски села българската реч пак ще звучи само докато звънецът удари за междучасие. Наредбата едва ли ще реши и по-страшния проблем - че у нас, особено в техническите университети, влизат хора, чиято грамотност е под всякаква критика.

И тъй като на преподавателите там правописът им е последна грижа, висшистите, които вземат дипломи за инженери, в много от случаите пишат по-зле от първолаци. Неграмотността на нацията май нараства право пропорционално на броя на чуждите езици, които българите твърдят, че знаят. Колкото повече училището претендира, че въвежда масово изучаване на английски, толкова по-трудно става за учениците да формулират повече от едно просто изречение на родния си език.

Този проблем трудно ще се реши дори и с десет наредби - дори и само за това, че у нас в момента книжовните норми са нещо доста обтекаемо. В страната едновременно функционират два коренно различни правописни речника - на Софийски университет и на БАН.

Докато някой не се погрижи да каже що е това книжовна норма, спазването й ще си остане по-скоро химера

За сметка на това обаче, дори и да е в известна степен фиктивна, наредбата подсказва, че обществото все пак е способно да упражнява натиск и да прокарва каузи, които припознава като ценни. Остава само да се научи и как да контролира хората, които вземат решения под натиска му.

За да не се окаже в крайна сметка, че техните реакции са като биберон залъгалка за така нареченото гражданско общество - ние да напишем едно документче да успокоим хората, пък после да караме, както си знаем.