За вредата от т.нар. фаст фууд сме писали нееднократно. Сега ще ви предложим списък от 5 от най-опасните, според американското издание Prevention "бързи храни", които често присъстват в нашето меню. Дали забързаното всекидневие наистина не ни оставя по-добър избор на храна, оставяме на самите вас да прецените.
1. Хот дог
В един напълно обикновен хот дог се съдържат 45% от дневната потребителска норма (ДПН) вредни (наситени) мазнини, 38% (ДПН) сол, 19% (ДПН) калории, 13% (ДПН) холестерол, 24% (ДПН) мазнини, 15% (ДПН) въглехидрати, 1,5 г трансмазнини, които са доказано вредни.
Кренвиршът като правило съдържа много повече соя и нишесте, отколкото месо. Хранителната химия създава неговия вкус, цвят и консистенция, а фосфатите задържат водата и увеличават обема му.
Хлебчето също често съдържа не по-малко хранителни добавки, отколкото хлебчетата за хамбургери.
Майонезата и кетчупът в голяма степен също продукти на съвременната химия и са далеч от своите "прародители".
2. Пица паперони
Според експертите, ако изядете 180 г от нея, вече сте изчерпали почти наполовина дневния си лимит за сол (ДНП 47%) и вредни наситени мазнини (ДНП 46%), с 1/3 лимита си за холестерол (ДНП 35%) и мазнини (ДНП31%) и с 1/4 количеството на калориите - (ДНП 24%).
Правилно приготвената пица, направена от качествен кашкавал и зеленчуци, може да бъде полезна и вкусна. Но при "хранителната конфекция" по-често се използват евтини компоненти и много хранителни добавки.
Тестото на пицата обикновено се прави от брашно, захар, соево масло и консерванта калиев сорбат. Кашкавалът (всъщност често продукт от растителен произход) съдържа предимно модифицирано нишесте и консерванти. Плънката също има много хранителни добавки, които са чист химичен продукт (натриев нитрит и др.), както и изкуствени ароматизатори.
3. Хамбургер
Един голям хамбургер съдържа 46% ДНП сол, 45% ДНП наситени мазнини, 25% ДНП калории и холестерол, 37% ДНП мазнини, 15% ДНП въглехидрати, почти 2 бучки захар и 1,5 г трансмазнини.
В месото няма хранителни добавки и други безполезни вещества, но в хлебчето и в соса те са много: високофруктозен сироп, сулфат, калциев карбонат и силикат, соево брашно, емулгатори, калциев пропионат и други консерванти (като натриев и калиев бензоат).
4. Пилешки крилца
Ако изядете 3 крилца (150 г), ще изчерпите наполовина дневния си лимит на хорестерол, 45% от лимита си на мазнини и 40% - от този на сол. Освен това ще приемете 24% от ДНП калории и 18% от ДНП вредни мазнини.
Сигурно ще се изненадате неприятно, но 15% от пилешките крилца се състоят не от пилешко месо, а от вода, фосфати и сол. А сосът, предлаган към тях е богат на соя и хранителни добавки (най-често натриев диацетат).
5. Дюнер
За него като правило се използва най-евтиното свинско или пилешко месо - приготвянето му на грил, както и голямото количество сол, замаскирват всички негови недостатъци.
Ако месото не е изпечено добре, винаги съществува опасност от натравяне. От друга страна е доказано, че печенето на скара и пърженето са най-нездлавословните начини за приготвяне на храната.
Сосовете, кетчупът и майонезата обикновено са "чиста химия" и съдържат малко натурални продукти. Колкото до тестото за хлебчето, то не се различава от това за хот дога или хамбургера.
1. Хот дог
В един напълно обикновен хот дог се съдържат 45% от дневната потребителска норма (ДПН) вредни (наситени) мазнини, 38% (ДПН) сол, 19% (ДПН) калории, 13% (ДПН) холестерол, 24% (ДПН) мазнини, 15% (ДПН) въглехидрати, 1,5 г трансмазнини, които са доказано вредни.
Кренвиршът като правило съдържа много повече соя и нишесте, отколкото месо. Хранителната химия създава неговия вкус, цвят и консистенция, а фосфатите задържат водата и увеличават обема му.
Хлебчето също често съдържа не по-малко хранителни добавки, отколкото хлебчетата за хамбургери.
Майонезата и кетчупът в голяма степен също продукти на съвременната химия и са далеч от своите "прародители".
2. Пица паперони
Според експертите, ако изядете 180 г от нея, вече сте изчерпали почти наполовина дневния си лимит за сол (ДНП 47%) и вредни наситени мазнини (ДНП 46%), с 1/3 лимита си за холестерол (ДНП 35%) и мазнини (ДНП31%) и с 1/4 количеството на калориите - (ДНП 24%).
Правилно приготвената пица, направена от качествен кашкавал и зеленчуци, може да бъде полезна и вкусна. Но при "хранителната конфекция" по-често се използват евтини компоненти и много хранителни добавки.
Тестото на пицата обикновено се прави от брашно, захар, соево масло и консерванта калиев сорбат. Кашкавалът (всъщност често продукт от растителен произход) съдържа предимно модифицирано нишесте и консерванти. Плънката също има много хранителни добавки, които са чист химичен продукт (натриев нитрит и др.), както и изкуствени ароматизатори.
3. Хамбургер
Един голям хамбургер съдържа 46% ДНП сол, 45% ДНП наситени мазнини, 25% ДНП калории и холестерол, 37% ДНП мазнини, 15% ДНП въглехидрати, почти 2 бучки захар и 1,5 г трансмазнини.
В месото няма хранителни добавки и други безполезни вещества, но в хлебчето и в соса те са много: високофруктозен сироп, сулфат, калциев карбонат и силикат, соево брашно, емулгатори, калциев пропионат и други консерванти (като натриев и калиев бензоат).
4. Пилешки крилца
Ако изядете 3 крилца (150 г), ще изчерпите наполовина дневния си лимит на хорестерол, 45% от лимита си на мазнини и 40% - от този на сол. Освен това ще приемете 24% от ДНП калории и 18% от ДНП вредни мазнини.
Сигурно ще се изненадате неприятно, но 15% от пилешките крилца се състоят не от пилешко месо, а от вода, фосфати и сол. А сосът, предлаган към тях е богат на соя и хранителни добавки (най-често натриев диацетат).
5. Дюнер
За него като правило се използва най-евтиното свинско или пилешко месо - приготвянето му на грил, както и голямото количество сол, замаскирват всички негови недостатъци.
Ако месото не е изпечено добре, винаги съществува опасност от натравяне. От друга страна е доказано, че печенето на скара и пърженето са най-нездлавословните начини за приготвяне на храната.
Сосовете, кетчупът и майонезата обикновено са "чиста химия" и съдържат малко натурални продукти. Колкото до тестото за хлебчето, то не се различава от това за хот дога или хамбургера.
Източник: zdrave.bg