Предстоящите европейски избори се интерпретират от повечето българи като генерална репетиция за парламентарните. Това е само един от куриозите, свързани с евровота.
Предстоящите европейски избори в България съдържат три куриоза, анализира Дойче Веле.
Куриоз първи. Всички се вълнуват, не защото това са важни избори, а само защото те са генерална репетиция за 5 юли. Сам по себе си предстоящият вот е нещо като мача на младежките национални отбори, преди важния мач при мъжете. Характерът им на репетиция обуславя и персоналните състави на кандидатите: виждаме все значими, емблематични, но второстепенни фигури, без непосредствена перспектива за участие в реалната власт: и г-н Калфин, и г-жа Михайлова не са обитатели на властовите централи. Колкото до единственото изключение, очевидно е, че НДСВ номинира г-жа Кунева с надеждата личният й авторитет да дръпне цялата партия напред.
Накъде, според българите, трябва да плува Европа?
Куриоз втори. България ще достави депутати на всички парламентарни фракции в Европарламента, с изключение на най-лявата! Тоест, единствено бившите комунисти (т.нар. "Левите") няма да получат нищо от нас като гласове. Няма комунисти в тази страна и това си е! Което е особено забавно да се гледа на фона на двайсетгодишната разправия кой е комунист и кой не е...
Но разбира се най-важен, тъжен и абсурден е третият куриоз. Българите масово и окончателно си представят, че депутатите, изпратени в Европарламента, трябва да защитават... България! То е все едно хасковлии да решат, че гласуват на българските парламентарни избори, за да има кой да защитава Хасково в НС!
Ние, българите имаме 17 гласа в континенталния парламент, тоест нещо като 2 и половина процента от властта в Европа. Не изглежда много, но е повече, отколкото имат датчаните или финландците. Но ние не водим нито една европейска дискусия. И робуваме на провинциалната представа, че нашите там трябва да влачат благини за отечеството... А всъщност въпросът, който ни се задава на 7 юни, е съвсем друг: Накъде да плува Европа, наляво, надясно или по средата?
Между другото, в тази връзка е интересен въпросът за реалната практика в Европарламента: как гласуват там депутатите - по партийни групи ли се обединяват или по „национални отбори". Отговорът е, че в 80 на сто от случаите евродепутатите гласуват според партийната си принадлежност, а в 20 на сто - все пак според националната... (тоест не сме ние само провинциалистите, слава богу).
Поредната илюзия
Така или иначе за втори път пропускаме шанса да си говорим за световна политика. Като млад социолог имах възможност да наблюдавам на първите свободни избори в България как цял огромен слой хора не различаваха Жельо Желев от Александър Лилов, понеже... са софиянци.
Полека-лека това премина. Едва ли фактът, че г.г. Станишев и Костов са граждани на столицата, може да подведе някого от сегашните българи да ги сбърка един с друг! Сега пък масовият българин не схваща, че г.г. Блеър и Саркози са полярни политически противници, че принадлежат към две непримирими крила на европейския политически живот.
П.П. Ако не друго, тези избори поне ще потвърдят пълната правота на онези, които като мен мислят, че мажоритарният избор е чиста илюзия. Какво по-мажоритарно от избора между солидния еврокомисар Меглена Кунева и никому неизвестния трети в листата на „Атака"? Но ще минат три седмици и ще се убедите, че същите народни маси, които години наред крещят, че желаят да гласуват „за личности", като попове ще се наредят да подкрепят дълбоко непознати им фигури от любимите партии.
Предстоящите европейски избори в България съдържат три куриоза, анализира Дойче Веле.
Куриоз първи. Всички се вълнуват, не защото това са важни избори, а само защото те са генерална репетиция за 5 юли. Сам по себе си предстоящият вот е нещо като мача на младежките национални отбори, преди важния мач при мъжете. Характерът им на репетиция обуславя и персоналните състави на кандидатите: виждаме все значими, емблематични, но второстепенни фигури, без непосредствена перспектива за участие в реалната власт: и г-н Калфин, и г-жа Михайлова не са обитатели на властовите централи. Колкото до единственото изключение, очевидно е, че НДСВ номинира г-жа Кунева с надеждата личният й авторитет да дръпне цялата партия напред.
Накъде, според българите, трябва да плува Европа?
Куриоз втори. България ще достави депутати на всички парламентарни фракции в Европарламента, с изключение на най-лявата! Тоест, единствено бившите комунисти (т.нар. "Левите") няма да получат нищо от нас като гласове. Няма комунисти в тази страна и това си е! Което е особено забавно да се гледа на фона на двайсетгодишната разправия кой е комунист и кой не е...
Но разбира се най-важен, тъжен и абсурден е третият куриоз. Българите масово и окончателно си представят, че депутатите, изпратени в Европарламента, трябва да защитават... България! То е все едно хасковлии да решат, че гласуват на българските парламентарни избори, за да има кой да защитава Хасково в НС!
Ние, българите имаме 17 гласа в континенталния парламент, тоест нещо като 2 и половина процента от властта в Европа. Не изглежда много, но е повече, отколкото имат датчаните или финландците. Но ние не водим нито една европейска дискусия. И робуваме на провинциалната представа, че нашите там трябва да влачат благини за отечеството... А всъщност въпросът, който ни се задава на 7 юни, е съвсем друг: Накъде да плува Европа, наляво, надясно или по средата?
Между другото, в тази връзка е интересен въпросът за реалната практика в Европарламента: как гласуват там депутатите - по партийни групи ли се обединяват или по „национални отбори". Отговорът е, че в 80 на сто от случаите евродепутатите гласуват според партийната си принадлежност, а в 20 на сто - все пак според националната... (тоест не сме ние само провинциалистите, слава богу).
Поредната илюзия
Така или иначе за втори път пропускаме шанса да си говорим за световна политика. Като млад социолог имах възможност да наблюдавам на първите свободни избори в България как цял огромен слой хора не различаваха Жельо Желев от Александър Лилов, понеже... са софиянци.
Полека-лека това премина. Едва ли фактът, че г.г. Станишев и Костов са граждани на столицата, може да подведе някого от сегашните българи да ги сбърка един с друг! Сега пък масовият българин не схваща, че г.г. Блеър и Саркози са полярни политически противници, че принадлежат към две непримирими крила на европейския политически живот.
П.П. Ако не друго, тези избори поне ще потвърдят пълната правота на онези, които като мен мислят, че мажоритарният избор е чиста илюзия. Какво по-мажоритарно от избора между солидния еврокомисар Меглена Кунева и никому неизвестния трети в листата на „Атака"? Но ще минат три седмици и ще се убедите, че същите народни маси, които години наред крещят, че желаят да гласуват „за личности", като попове ще се наредят да подкрепят дълбоко непознати им фигури от любимите партии.