Интервю с д-р Тодор Атанасов, лекар във Вътрешно отделение в МБАЛ-Димитровград
„Ако човек работи добре и съвестно, може да успее и в България.”
Той е млад. Само на 35 години. Работи в Димитровград. Спасява човешки животи.
Тодор Атанасов е лекар във вътрешно отделение в МБАЛ – Димитровград.
Изглежда енергичен, отдаден на професията си. Откривам го разговарящ с близките на пациент в интензивния сектор „Кардиология“. Търпеливо, с емпатия, каквато все по-рядко се среща в наши дни, представя случващото се, проницателно вглеждайки се в очите на тревогата. Питам го дали можем да събеседваме в кратко интервю. Казва, че не му допада показността, но не ми отказва.
Доктор Атанасов е роден в Ямбол и от 8 години живее и работи в димитровградската болница. Тук намира втората си съпруга, с която отглеждат двете си дъщери. Има и по-голям син от първия брак.
Мечтатата му да бъде кардиолог е изместена от една по-интересна специалност –„Пневмология и фтизиатрия“, в която има недостиг на специалисти. През декември му предстои специализация.
– Доктор Атанасов, какво Ви доведе в Димитровград?
– Стечение на обстоятелствата… /усмихва се/. Работих две години след дипломирането си в Ямобол, а после дойдох тук. Градът ми допадна. Първата ми съпруга работеше в Хасково, а аз започнах във вътрешно отделение на МБАЛ – Димитровград.
Тук има чудесна база, много прилична за национално ниво. Харесах екипа, хора като д-р Михов, д-р Чанков, д-р Георгиев и още колеги, с които се сработихме чудесно. Все още са ми пример и има какво да науча от тях.
– Все повече млади специалисти напускат страната. Какво Ви задържа в България и в частност в малкия град Димитровград?
– Първата причина е спокойствието. Работата в чужбина и в България е една и съща. Само че там, за разлика от тук, е много по-интензивно, стресът е неописуем. Имам приятели – колеги, които работят навън, аз също съм имал възможност да видя как се работи…
– Има разлика и в заплащането обаче?
– Вижте, човек трябва добре да си направи сметката. Да, заплащането е по-добро, но за мен огромното напрежение и натоварване нямат финансов еквивалент. За някои си струва, за мен-не.
– Добре тогава, не Ви ли се иска да работите в по-модерна, частна болница, например?
– Не. Отново Ви казвам, че за мен е особено важно спокойствието. В частните болници естеството на работа е различно. И в тях заплащането не може да се сравни с буквалното „изстискване“ на работещите. Всеки избира какво и как иска да постигне. Всеки има различни приоритети.
– В Димитровград заплащането удовлетворява ли Ви?
– Не, разбира се, но това е характерно за повечето хора в България.
– И при това положение сте готов да градите кариера тук, в Димитровград?
– Да. Така смятам, но в специалност „Пулмология“, белодробни болести. Направих си равносметка, благодарение и на д-р Михов, че кардиолози има достатъчно, но пулмолозите са твърде малко. И от тази гледна точка Димитровград е едно доста привлекателно място.
– Наблюдавах Ви как разговаряхте с близките на пациентите, почти като герой от сериал – млад, разбиращ, съпричастен… Това общуване с хората не Ви ли натоварва емоционално, не Ви ли дотяга?
– Зависи. По принцип, знаете, като дадеш нещо от себе си, получаваш и обратно… Смятам, че това е необходимо. Не ми е безразлично, има защо да го правя, хората очакват да чуят какво се случва с близките им. Болката им не ми е безразлична…
– Такова отношение е „приемливо“ в частните болници, но в държавните, общинските е рядкост…
– В частните болници си има протокол. Това им е част от задълженията. Това е част от бизнеса.
В останалите болници всеки решава сам за себе си. Има по-голяма свобода, да кажем, изборът е индивидуален, чисто човешки даже…
– Какво е мнението Ви за българската здравноосигурителна система?
– Нашата здравноосигурителна система като цяло е добра, не мога да кажа, че не е добре финасирана. Не съм специалист. Реално погледнато парите, които са налични, за нивото, което се опитват да спазят колегите в големите градове, общо взето не достигат. Парите се преразпределят така, че до общинските болници достигат най-малко. Има нещо, което куца, дали е във финасирането, дали в преразпределението, не мога да отговоря.
– А Здравната каса?
– Би било добре да има конкуренция. В Швейцария, например, около 20% от доходите на един човек отиват за здравни вноски. В България не е така. 19 лева на месец е нищожно. Но промяна не може да се случи от хората към касата. Вие и аз може да имаме идеи, но промяната трябва да дойде от другаде.
– Случвало ли се е да се сблъскате с недостиг на ресурс, на възможности в работата си тук?
– Да. Случва се… понякога.
– Това не Ви ли обезсърчава?
– Намирали сме начини да се справим. Насочваме пациенти и към Хасково, ако се окаже сложен случай.
– Професията Ви е респектираща, Вие спасявате живота на хората, но въпреки
това има доста гняв и недоверие у хората. На какво се дължи това?
– Мисля, че „заслуга“ за това имат медиите. Не визирам вашата. Търси се скандала, драмата… за съжаление. Негативно се представят нещата.
– Била съм свидетел на не добро отношение на лекари в Спешно отделение, както и на общопрактикуващи лекари…
– Това се дължи на характера на тяхната работа. Те са изключително натоварени. Трябва да реагират много бързо в определени ситуации и това допълнително ги изтощава. Не оправдавам лошото отношение, казвам каква е причината за него.
– Заради липса на кадри и ниско заплащане ли?
– Донякъде. Стресът е голям. Повечето колеги работят на 2-3 места, заради недостиг на средства, да. Смятайте какво е работното им време. Това съсипва физически и психически.
– Вярващ ли сте?
– Не съм атеист.
– Случват ли се чудеса при някои „безнадеждни случаи“ във Вашата работа?
– Имало е пациенти, които остро се влошават и след това се възстановяват неочаквано бързо…
Животът е чудо.
– В какво намирате оптимизма, онзи светъл лъч на надеждата за по-добро бъдеще в България?
– Семейството ми е най-големият ми стимул. След една определена възраст човек започва да гледа предимно децата си.
– Какво бихте казали на младите хора, които обмислят да напуснат България?
– Ами, добре да си помислят, защото не е толкова розов света извън страната… Човек, ако работи добре и съвестно, може да успее и тук, както аз съм избрал за себе си.
Алиса
Eurodoc
Тодор Атанасов
Г.Атанасова
Знайте, че се постарах да бъда максимално учтива и сдържана в коментара си към Вас! А навярно и сам можете да се досетите коя съм!
Приятен ден, успешен живот и нищо лично!
райна княгиня
Eurodoc
райна княгиня
Eurodoc
райна княгиня
омерзената душа на този,който гледа изгода и търси смисъла в парАта.Ооо,неразумний,не сте достоен...Тъсите ен на брой негативи и не виждате истински стойностните неща.Млъкнете,моля ви,служете спокойно на чужди царства.Завършила съм тук,за протикола,имам 2 висши образования,не във филиали,а в СУ,но какво от това.Работя на няколко места,но Оставам.
Идва
Eurodoc
райна княгиня
И всяка професия е важна за обществото,без пощальони,учители,чистачки,продавачки и пр.ще бъде доста трудно на "елита".
Eurodoc
Дафина П.
Професията на лекаря е една от най-отговорните и тежки професии, поставена изцяло в услуга на човешкия живот. Ще прозвучи клиширано, но това не е обикновена професия, а призвание, и в този смисъл д-р Атанасов е точно един от тези лекари, за когото може да се потвърди с пълно основание, че е призван за тази професия.
Работата му във Вътрешно отделение на МБАЛ – гр. Димитровград е белязана с неуморен и всеотдаен труд, вдъхновение и желание да помага на хората, съпричастност и разбиране към проблемите на болния и на близките му, и не на последно място, лишена от елементарната меркантилност и спекулиране с мъката и болката на хората при тежките заболявания, с които той се занимава. В съвремието ни това е достойно за уважение и почит.
Желанието му да остане и да работи като лекар в помощ на болните в България, скромността му на човек, който дава своя безценен принос за продължаване живота на хората в една обикновена провинциална болница, запазването на себеуважението си и същевременно уважението към най-хуманната професия, зачитането на човешките, морални и етични принципи дори и в една общинска болница, е достатъчен повод да бъде поздравен за своя труд, успехи и посвещение на избраното призвание от него в живота му!
Eurodoc
Хеви метъл
Тити
Браво, от доста време не съм чел спор/заяждане на по висок от просташкия език. Изчетох коментарите и найстина започнах да се чудя на коя от страните да дам лайкна коментара и на коя пръст на доло. Смятам, че и двете позиции имат резон. Лекарите в които нашата държава и общество е инвистирало трябва да работят за него или поне до толкова до колкото да се отплатят на обществото за тази възможност. Напълно съм съгласен, че на запад работим много с по малко проблеми и по ясни правила, но пък системата те изсмуква и взема много от индивида и му се отплаща с $, но уважавам позицията на д-р Атанасов, че ценностите не са обвързани с пари и скъпи коли и дрешки. Биологически сме тук за да се възспроизведем и да изгледаме децата си, които да се размножат, но живеем в общество на което трябва да даваме за да получавме и би трябвало колкото повече даваме толкова повече да получаваме (не че се получава всеки път при нас). Аз смятъм, че трябва да даваме все повече на семейството си не трябва да лишаваме нашите деца от нас за сметка на трупане на пари и придобивки. Ще възспитате добър и отговорен човек не с скъпи коли и дрехи а с внимание грижи и предаване на ценности!
Тодор Атанасов
Смятам че от фирма Eurodoc си направихте достатъчен ПР и всеки следващ коментар ще сметна за лична обида към мен. Кой къде и за колко ще работи избира сам, благодаря за искреността на "колегата", че в чужбина не само се щрака с пръсти и се получават едни пари, и както казах и в България не е лесно да си лекар тези дни, но ако всички станат ваши клиенти и заминат да работят в чужбина, след някоя друга година кой ще лекува вас или вашите родители бих попитал?
Eurodoc
сърце
D171260
Тити
Смисъла от интервюто е в заглавието "ДА останеш в Димитровград – д-р Тодор Атанасов" , защо млад лекар ще иска да работи в провинциална болница със съмнително бъдеще, особенно след като остава без директор, който отива да ръководи онкото в Хасково и е бил единствения кандидат за поста и в Димитровградската и в Хасковската. Незнам дали Матеев е най-добрия ръководител и дали не печели конкурсите само защото е единствен кандидат, но факта е че никой не се напъва да тези постове.
free
free
Това е ревю на романа "Цитаделата".Който не го е чел,няма как да не се тръшка за смисъла.Просветете се,бе хора.В този град имаше много умни такива,уви.
Наталия
Подразни ви, че не потърсиха вас да ви интервюират ли? Или, ви подразни, наличието на ценностна система, различна от вашата, в която все още да помагаш на хора в нужда има стойност и дава едни неща, които не могат да бъдат купени с пари.
Да, нужни са парите, спор няма, но все пак може да се мине и без втора кола за госпожа Атанасова, може да се ходи по-рядко на шопинг и на по-скромни семейни почивки и пътешествия.
Вие като осигурявате тези неща на близките си щастлив ли сте?
Eurodoc
sun
Petrov.bg.
I6789 до sun