Много хора (но не всички), които са преживяли клинична смърт, разказват за странните си преживявания на границата с живота. Това са разкази за отделяне от тялото, когато човекът сякаш вижда себе си и случващити се отвисоко, или как целият му живот преминава пред очите му, или как върви през тунел към светлината. Други раказват за среща с Бог, контакт с висша сила и прозрения за смисъла на живота си.
Учените търсят обяснението на тези преживявания, но всичко е в нашия мозък, според техните открития. А и се случват не само на границата със смъртта.
Да се отделиш от тялото си
Това преживяване се случва не само на границата със смъртта, когато сърцето е спряло, Усещането, че човек е извън собственото си тяло е свързано с активирането на темпоралния лоб на мозъка, Това се случва и при определен вид епилепсия, свързана с този дял на мозъка.
Състоянието е познато и на тези, които са изпадали в сънна парализа. Нарушението в съня възниква във фазата на бързия сън и се среща при напълно здрави хора..В периода между съня и бодърстването, преди самото пробуждане, човек има чувството, че е вече буден, но мускулите му са парализирани, което е характерно за фазата на бързия сън. Човек не може да помръдне и често изпитва страх или паника заради това. Понякога има чувство, че се обръща или се движи, но в действителност не е така. Полага усилия да се събуди, но това не се получава веднага. При сънната парализа са възможни халюцинации, усещане за присъствие, гласове и дезориентация.
В крайна сметка изследователи установили, че сред хората, които разказват, че са се отделили от тялото си докато са били в клинична смърт, повечето са имали сънна парализа през живота си.
Контакт с висша сила
През 2015 година в швейцарска клиника приели жена, която опитала да се самоубие, за да се принесе в жертва на религията. До този момент 48-гошната пациентка нямала никакви симптоми на психическо разстройство, но сега разказвала за божествени гласове, които я убеждавали да извърши жертвоприношението.
Гласовете се появили четири години по-рано и тя решила, че това е провидение. През живота си жената няколко пъти имала религиозни периоди. За първи път интересът ѝ се проявил на 13-годишна възраст, после - когато била на 23, 32 и 41 години. В период на религиозна активност тя даже членувала в сектата на Свидетелите на Йехова, прекарала там година или две, после духовните ѝ страсти спаднали и напуснала.
Но при магнитно-резонансната томография се установило, че жената има доброкачествен тумор в задния таламус, който явно се появил през пубертета и бавно се разраствал през целия ѝ живот. Лекарите преценили да не отстраняват тумора, а излекували пациентката от божествените откровения медикаментозно..
Този случай не е единственият.
Ярки религиозни преживания и видения учените документират при темпорална епилепсия. По време на пристъп болните могат да чувстват божествено присъствие, да виждат аура, да усетят съвършена хармония и даже екстаз. Изследователите записали елекроенцефалограмата (ЕЕГ) на пациент, който след пореден пристъп се смятал за месия и твърдял, че е получил божествено откровение. По това време ЕЕГ показвало увеличена активност на нискочестотните гама вълни на мозъка, която не се наблюдавала в обичайното му "небожествено" състояние.
Друг случай на силни религиозни чувства специалистите регистрирали при пациент с астроцитом. Ракът на мозъка засегнал дясната част на темпоралния дял и префронталната кора. Той бил диагностициран именно заради изменеията в личността на пациента, който станал фанатично религиозен и започнал да споделя мистичните си преживявания.
Светлината в края на тунела
Популярният феномен е свързан с хипоксията на главния мозък. Дефицитът на кислород възниква при спиране на сърцето, но е също така добре познат на гмуркачите. Мнозина от тях съзнателно практикуват дълга апнея (спиране на дишането) заради мистичните преживявания.
При недостиг на кислород в мозъка невроните работят неправилно и особено силно това се изразява в кората на главния мозък. В зрителната кора невроните остават в превъзбудено състояние и човек вижда светлина там, където я няма. Повечето от клетките в зрителната кора отговарят за централното зрения, за периферното - много по-малко количество. Затова, когато при хипоксия възникне спонтанно възбуждане на невроните в зрителната кора, човек вижда ярка светлина пред себе си и тъмнима по крайщата на зрителното поле. Този тунелен ефект се получва при клинична смърт, заради недостига на кислород в мозъка и е еднакъв при всички, които имат спомен от преживяното, защото зрителната кора на всички е еднаква, Но дали ще има спомен след връщането към живот, зависи от продължителността на хипоксията. Ако мозъкът е дълго време без кислород, отпада паметта.
