Когато ви кажат „няма страшно“ и „няма проблем“ – и разбирате, че има и страшно, има и проблем. И няма никакво значение дали тези, които ви успокояват сами си вярват.
Или сами не си вярват, както джендър-медиите у нас, които незнайно защо реагираха на позицията на ВМРО срещу педофилията.
Една джендър-медия обяснява как нямало страшно, даже било много смешно, понеже така. Единственият аргумент е познатото либерално хихикане под наслов „Ей, много сте прости, нищо не разбирате от педофилия“.
Ми прости сме. Ние и от кръвосмешение не разбираме, и от трансджеризъм не разбираме, и от педофилия не разбираме.
Даже сме толкова прости, че не искаме и да разбираме.
Но за сметка на това разбираме, когато някой ни баламосва, за да може да ни излъже. Пък и понеже сме грамотни и – напук на джендър-либералното папагалстване – сме запазили критичното си мислене, това ни помага да стигаме до някои логични изводи. Аргументирани изводи, за разлика от умотворенията на джендър-либералните папагали.
И какво толкова им пречи на тези пъстроцветни птици следното изречение от позицията на ВМРО:
„Педофилията ще започне да се разглежда като безобидно психическо разстройство, а не като тежка диагноза, която изисква лечение и е несъвместима с обществото“.
Ясно е, че ВМРО и конкретно вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов им пречи, защото категорично застана срещу Истанбулската конвенция от самото начало. Включително с гласуване в МС, когато правителството се раздели при гласуването 11 на 8 гласа. Включително с публичното си изявление, че правителството ще падне, ако ИК бъде ратифицирана от парламента.
Ясно е, че с това много им пречи на джендър-либералите, храненици на джедър-либералната фондация „Америка за България“. Защото много милиони от ментора им Сорос и много милиони от собствения ни джоб под формата на бюджетно съфинансиране отлетяха пред очите им. Кой знае дали вече не са си ги разпределили помежду си. Ама това е – няма.
Но защо тези пъстроцветни птици толкова възбудено запляскаха с крила срещу една напълно естествена позиция срещу педофилията?
Срещу предупреждението, че има опасност педофилията да се класифицира от СЗО като безобидно психическо заболяване.
Приятели,
Обърнете внимание какъв е джендър-либералният аргумент, с който ни успокояват, че „няма страшно“.
„Парафилиите (към които спада и педофилията) не застрашават никого до момент, в който се превърнат в парафилно разстройство, т. е. доведат до в психическо разстройство, личностна дисфункция или сексуална практика без съгласието на другата страна. Това е моментът, в който се поставя диагноза за заболяване или законът започва да преследва извършени престъпления. “
Искате ли да прочетем този текст още веднъж, което ни се налага, понеже вече ни обясниха, че сме прости.
„Парафилиите (към които спада и педофилията) не застрашават никого до момент, в който се превърнат в парафилно разстройство, т. е. доведат до в психическо разстройство, личностна дисфункция или сексуална практика БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА. “
Очевидно тук едната страна е педофилът. Нали? Колкото и да сме прости, това го уточнихме.
А коя е другата страна?
Да помислим малко. Това е, нали?
Другата страна е детето! И ето това е лукавщината в този текст!
Същата лукавщина, както в Истанбулските текстове!
Обърнете внимание!
Кога се поставя диагноза или законът започва преследване?
Поставя се диагноза или законът започва преследване само когато е налице „сексуална практика БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА“.
А ако има съгласие на другата страна?
Ами тогава няма проблем със закона, няма диагноза и няма преследване.
Ама чакай, чакай малко – ще каже някой – това е чудовищно!!!
Чудовищно е, разбира се.
Джендър-идеологията е чудовищна като цяло. А очевидно е чудовищна и поотделно – във всичките ѝ компоненти и проявления. Като педофилията например.
Но как така едно дете може да бъде съгласно на такова извращение?
Реално погледнато, никак.
Но реалността, която джендър-либералите ни приготвят изглежда по друг начин.
В тази джендър-либерална действителност в Германия вече се провежда сексуално образование за деца. Да знаят децата как да мастурбират, как да поставят презервативи… Изобщо, как да бъдат секс-играчки.
В тази джендър-либерална действителност в Норвегия на децата отдавна са предоставени права. Които ако се нарушат – според властите – и родителите се разделят с децата си.
А когато – ако им бъде позволено! – джендър-либералите наложат закони за правата на детето, тогава вече на едно 8-годишно дете, обучено сексуално, ще бъде дадено правото само да реши дали не иска да опита нещо с някой чичко.
И тогава вече ще е налице СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА!
Педофилите вече са го измислили. И не само са го измислили, ами приготвят образователната и правната рамка за постигането на този кошмар.
Което е кошмар за нас, нормалните хора, „простите“, то е рай за джендър-либералите, „сложните“.
И за педофилите, разбира се.
Защото целта на джендър-извращенията не е борба с някаква дискриминация.
И не е равенство и равни права.
Целта на джендър-извращенията е господство!
Целта на джендър-извращенията е налагане на психичните болести като обществена и правна! норма, като социален модел.
Тези психари не просто искат да не ги преследват.
Все по-ясно става, че самите те искат да преследват и да господстват!
И всичко случващо се – от бесовските хомо-манифестации през джендър-конвенциите на Съвета на Европа до педофилската загриженост за правата на детето – всичко случващо се води натам.
Впрочем, току-що /20 часа на 29 юни 2018/ стана ясно, че Конституционният съд на Австрия – ратифицирала Истанбулската – е признал третия пол. По информация на Асошиейтед прес, „съдът взе решение, че властите трябва да позволяват на хората, които не се определят като мъж или жена, да се регистрират в официалните документи като друг пол“.
Разбира се, „това решение е в отговор на искане на гражданин на Австрия, който неуспешно се опитваше да бъде приет с интерсексуална идентичност“.
Вярвахте ли преди 20 години, че някой ден това може да се случи?
Не, нали?
А сега вярвате ли, че след по-малко от 20 години в отговор на жалбата на някой педофил някой съд ще узакони педофилията?
А вярвате ли на тези, които днес джендър-либерално хихикат и ни убеждават как няма смисъл от декларацията на ВМРО срещу педофилията и колко сме прости всички ние, които заставаме срещу джендър-идеологията, и включително срещу педофилията?
Хайде, де, голяма работа станало.
„Педофилия ли? Няма страшно“.
-----------------------------------------------------------------
Александър Урумов е роден през 1969 г. в Брацигово. Бил е зам. -главен редактор на седмичника „Македония“, говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за „Връзки с обществеността“ на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга „Исус Христос – власт и политика“, в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие „Приказки в края на времето“ (награден в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ – Хасково). През 2010 г. дебютира като драматург с моноспектакъла „Лалугер“, който получава ласкави отзиви от публика и критика и се превръща в едно от най-гледаните представления за сезона. През 2011 г. драматургичният текст на „Лалугер“ получава престижната номинация за „Аскеер“ за постижения в театралното изкуство. През 2013 г. излиза книгата с къси разкази „Тиква! Ботаника на чувствата“.
