Водещи учени от три континента съдят агенция на МОН заради европейските средства за наука

    Учени с международен авторитет оспориха в съда разпределянето на европейските средства за наука и интелигентен растеж у нас, след като стана известно класирането на кандидатите, съобщиха за news.bg от Центъра по био и нанофотоника "Джон Атанасов".

    Създаването му е плод на усилията на световно утвърдени учени и на млади изследователи - възпитаници на учителя Теодосий Теодосиев, които вече заслужиха признанието на научните среди в САЩ, Европа и Австралия. Водени от желанието да дадат летящ старт на няколко перспективни научни дисциплини у нас, те прегръщат идеята за изграждането на центъра, който да постави България на картата на авангардните научни постижения.

    Екипът кандидатства пред агенцията "Наука и образование за интелигентен растеж" към МОН по европейската процедура за изграждане на центрове за компетентност, но получава занижени оценки в спорна процедура. Първоначално проектът не е допуснат до етапа на техническа и финансова оценка поради грешки в дизайна на системата за подаване, допуснати от управляващия орган. След като екипът оспорва решението по съдебен път, Административният съд в София задължава комисията да направи такава оценка. Оценителите на частната фирма "Прогети Плант" преценяват, че проектът "Джон Атанасов" не е сред заслужаващите финансиране. До момента опитите на учените да получат информация по същество за мотивите на комисията да вземе подобно решение остават без резултат.

    Учените напомнят, че според закона за управление на средствата от европейските фондове и утвърдената световна практика оценката трябва да бъде придружена с мотиви. Те изказват опасения, че научните критерии се пренебрегват и има риск програмата да бъде използвана като схема за "усвояване". Например, единият от проектите е за изследване на лечебните свойства на минералните води - само по себе си това има смисъл, но да се достигне световното ниво на върховите технологии с подобно начинание звучи нереалистично.

    Сред съпричастните към центъра "Джон Атанасов" е проф. Самуил Рефетов, който от десетилетия работи в САЩ, единственият българин, номиниран многократно за Нобелова награда по медицина. Част от екипа е създателят на рентгеновия лазер проф. Теньо Попминчев от Калифорнийския университет в Сан Диего - един от 10-те млади учени на бъдещето за 2016 г. в класацията на Science News, номинирани от Нобелови лауреати и членове на Националната академия на науките на САЩ. Сред основателите е и проф. Драгомир Нешев от Националния университет на Австралия - един от водещите изследователи в света по метаматериали, създател на редица съвременни изобретения и технологии на тази основа. Своя принос дава и Христо Иглев - единственият българин, ръководил проект в Мюнхенския изследователски център по фотоника "Макс Планк", по програма за стимулиране на 10-те най-добри университета в Германия, тук са и много други водещи изследователи с опит в създаване на подобни центрове.

    В продължение на два месеца учените се опитват да получат яснота по мотивите оценителите, които е избрала италианската фирма "Прогети Плант С.Р.Л.", спечелила обществената поръчка за провеждане на конкурса. Също и за нивото на компетентност на оценителите по обективните критерии, заложени в условията за кандидатстване - публикации в съответните научни области в световни научни журнали, цитирания на подобни публикации, регистрирани патенти, опит със стартапи.

    "Изпратихме няколко поредни писма с молба да ни предоставят мотивите на комисията и поне елементарна проверка от страната на управляващия орган, поне да знаем какви са ни пропуските и как да се подобрим, защото в случая реално ние сме работили да съберем и предложим "бисери" , а те казват: не, това са "жълъди". Така излиза на езика на оценките, без никакъв мотив за това. Противно на европейската и световната практика, изглежда тук българската администрация по управление на еврофондовете го разглежда като конспиративна игра." - коментира доц. Иван Бъчваров, представител на СУ в центъра "Джон Атанасов". Към момента ученият оглавява изследоватлески лаборатории по лазерна физика и фемтосекундна спектроскопия към Физическия факултет.

    Запитванията на екипа са продиктувани от съмнения за квалификацията на оценителите и резерви към процеса на оценяване.

    "Колегите са учудени от действията на администрацията, някои от тях ме впечатлиха с това че са направили хронологичен календар на събитията: изборът на частната фирма "Прогети Плант С.Р.Л."-Италия е подписан от г-н Любомир Йосифов в последния ден на служебното правителство - на 26.01.2017в 17.30 ч. При положение, че от 27.01. застъпва нов кабинет, който всъщност се опитва след обществен натиск да приложи международния опит и да коригира направеното при мандата на г-жа Кунева, но не успява. Избира се частна фирма да прави подбор и оценка за националните центрове за наука - това никъде не се практикува на планетата по множество ясни причини. Няма как частният оценител да носи дългосрочна отговорност за развитието на науката на национално ниво и за адекватното изразходване на европейските средства - неговата отговорност приключва с изпълнението на конкретната поръчка, която му е възложена. Освен това лесно се проверява, че тази фирма няма никакъв опит в оценка на центрове за върхова наука по европейските и световните стандарти. Като добавим и факта, че програмата е дълго моделирана и адаптирана така, че в крайния вариант да се заложи изключително ниска тежест към изискванията за научния потенциал на бенефициентите и техния проект, няма как да се осигури постигане на прокламираните високи цели - изграждане на центрове за научни изследвания на най-съвременно европейско ниво, което няма досега аналог в България." - отбелязва доц. Бъчваров.

    По думите му, процедурата по оценяване в българския конкурс не е консултирана с Европейския съвет за наука (ERC) -специализиран орган към Европейската комисия, компетентен по въпросите как да се оценяват и организират проекти за върхова наука и иновации.

    След двумесечно изчакване трима от учените - проф. Драгомир Нешев и д-р Христо Иглев и доц. Иван Бъчваров, завеждат жалба до МОН и до Министерския съвет, след което центърът подава иск в Административния съд на София-град.

    Малко след това от агенцията изпращат писмен отговор, с който редакцията разполага. В него се цитира постановление на Министерския съвет от месец май 2016 г., определящо, че оценителите могат да бъдат служители в държавната администрация (които не заемат длъжност в управляващия орган), физически лица - определени с конкурс, и лица, избрани в съответствие със закона за обществените поръчки.

    Възложителите на конкурса отбелязват, че оценяването е извършено съгласно заложените критерии, като комисията стриктно е спазила процедурата - "разделите, подразделите и скалата за оценяване", не са въвеждани допълнителни критерии, всеки от петимата оценители е документирал оценката си в оценителна таблица и е работил "независимо и индивидуално".

    В писмения отговор се засягат и други формални показатели, без да се коментират по същество пряко поставените въпроси свързани с оценяването на центъра "Джон Атанасов" и квалификацията на оценителите.

    Ако случайно е попаднал "мним експерт" с нулева научна активност за последните 5 години, поради това, че оценяването е анонимно, проверката и отстраняването на тази нередност е изцяло отговорност на управляващия орган, особено когато става дума за национални центрове за върхова наука и иновации със стратегическо значение. Кой друг в случая може да защити целите на програмата? - подчертават учените.

    От агенцията на МОН посочват още, че "за проектните предложения, включени в списъка на отхвърлените проектни предложения и основанията за отхвърлянето им са издадени Решения за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ" и те са връчени на подателите на сигнала.

    "Ние питаме какви са мотивите и какви са оценките на петимата оценители. Вместо това ни отговарят, че "всеки оценител е документирал своята оценка..., като е изложил мотиви за това" - не ни казват какви са те. Ние молим - проверете качеството на изпълнение на обществената поръчка за оценка, като проверите в научните бази данни информацията за всеки от петимата избрани от фирмата оценители - дали реално всеки от тях отговаря на минималните изисквания "за научен капацитет да оценява" по заложените обективни критерии. Вместо да проверят и отговорят по същество, те ни изпращат в отговора какви са очакванията им: че оценителите следва да са международно признати експерти в своята област." - коментира доц. Бъчваров.

    "За първи път получавам крайна оценка на проект в Европа или САЩ - в случая говорим в мащабите на център със собствена нова сграда, лаборатории, включително и оборудване - където анонимните рецензии на всеки един от реферите - по всеки един показател, не се предоставят на екипа от учени, независимо дали проектът е препоръчан за спонсориране или не!" - споделя проф. Попминчев.

    Доц. Бъчваров допълва, че зададената у нас процедура не гарантира класиране според научния капацитет на кандидатите.

    "В критериите за класиране, науката е изолирана - от нормалните над 50% от точките за наука, в крайния вариант те са под една трета. Това е порочно и непрофесионално - дава възможност за подреждане по съображения, но не и да се гарантира развитие на науката, както е по целите на програмата." - констатира ученият, като подчертава липсата на прозрачност и възможността за корупционни практики при подобен подход към конкурса.

    Той отбелязва, че по програмата на България се полагат над 200 милиона лева, от които около 100 милиона вече са загубени, тъй като оценяването продължава над година и половина. "За сравнение, в периода на разглеждане, подадох за 8 проекта в ЕС и САЩ, където интересът да се предоставят максимално бързо условия за развитие е силно осъзнат, и възможността да направим център със сходна тематика във Виена, а не в София, е по-реален." - казва проф. Теньо Попминчев.

    Междувременно стана ясно, че и други екипи, водени от авторитетни учени със сериозна научна продукция и резултати, са получили учудващо ниски оценки.

    Създателите на центъра "Джон Атанасов" за проекта:

    Проф. Самуил Рефетов: Вярвам, че мога да помогна. с участието си в тази инициатива. Начинанието е добро, за да може учени с опит извън България да се обединят с учените, които работят в момента тук. Да правят заедно проекти, в които да включват млади хора, предимно от България. Целта е българската наука да напрeдне. Младите хора в България, които са способни, да продължат и да помогнат за напредъка на българската наука. Това е желанието ми от 15 години, откакто идвам в България. Защото без млади хора нищо в науката няма да напредне, старите си отиват а изграждането на нови е кадри е дълъг процес.

    Проф. Теньо Попминчев: Вярвам, че ще успеем да поставим началото на научен център в България за лазери в медицината и био и нанотехнологиите, които да поставят София на картата на света. А ако София не иска, можем да го направим в Казанлък. Не изключвам спонсориране от индустрията в частни лаборатории. Аз не се отказвам никога. Можем да дадем летящ старт на определени високи технологии и у нас. Можем да ускорим развитието на родината си, както са го правили българските възрожденци или още по-рано - книжовните школи в Златния век. Защото страна без интелектуална, научна и технологична собственост има практически нулева вероятност да е сред лидерите!

    Проф. Драгомир Нешев: Идеята, която доц. Бъчваров и екипът от учени в България предложиха за създаването на центъра по био и нанофотоника "Джон Атанасов" - да се обединят водещи специалисти от различни области, отваря големи врати за мен, мисля и за България. Защото аз като физик може да открия много технологии с голям потенциал за други области, но ако няма кой да ги приложи, ако няма медицински специалисти, които да кажат къде има нужда от тях, как точно трябва да бъдат създадени, за да се приложат в едно медицинско изследване, примерно, тези технологии реално са безпочвени. Затова идеята да се копозиционират реални експерти от различни области, включително химия, медицина, биология - това е много креативна и велика идея. Да можем да развием и приложим знанията, които имаме, да намерим практически приложения, за да има разработки за бъдещето. 

    Източник: news.bg

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Случаен виц

    Последни новини