Съботният ден преди Петдесетница – 27 май, е ден в памет на починалите християни. Всички църкви възпоменават покойниците, а задушницата у нас наричат „черешова“ – по името на най-популярния плод, който се раздава в това време на годината.
 Според библейските текстове след Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра, за които се моли до свършека на света. Предшестваща Петдесетница, когато са дадени даровете на Светия Дух, очистващи от всичко скверно, на задушница православната църква усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

 На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
 Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.