Месец май е изпълнен с празници и прояви от културния календар на Община Смолян, а на 19 май в центъра на събитията ще бъде РИМ „Стою Шишков“ – Смолян с Европейска нощ на музеите.
Проявите започват в 18 часа с откриването на няколко временни изложби, прожекции на документални филми и танцов концерт спектакъл. Час по-късно, от 19 часа в една от залите на Музея ще бъде представена пред смолянската публика реставрираната картина на художника Анастас Стайков „Родопска сватба“. Уникалното платно е от средата на ХХ век, но беше реставрирано през последните години от специалистите в Художествената галерия в Смолян.
Автентичният шедьовър изобразява сватба между християнин и мюнсюлманка, има интересна съдба и носи тежка слава на автора си – първия смолянски художник Атанас Стайков. Той бил наказан за него от тогавашната комунистическа власт и едва не му коства кариерата на голям и признат художник.
„Родопска сватба“ е монументално платно, работено от Анастас Стайков няколко години, но е завършено през 1957 г. Размерите му са 4 на 2,50 м. Върху платното са запечатани 120 фигури в паметния семеен ритуал на влюбени от две вероизповедания.
В многофигурната композиция ясно са вплетени символите на двете изповядвани в Родопите религии и освен художествена, според специалистите, има и историческа стойност, защото слага печат върху живота на талантливия художник до края на дните му. Художникът е обвинен от съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма и е понижен от член на СБХ в кандидат-член.
Въпреки одобрението на публиката при представянето на картината през 1958 г. в Пловдив и 35-те хиляди души, които я посещават, критиката я отхвърля от верните на партията изкуствоведи, художникът е наречен „ретрограден“, още повече че през 30-те години е живял в Париж, което бележи и отношението към творчеството му. „Родопска сватба“ оставя белег в живота на художника. Скандалът с картината обаче не е заради младоженците от двете вероизповедания в центъра на гигантското платно от 8 квадратни метра. Соцкритиците я определят като твърде реалистична, а стилът е отхвърлен след 9 септември 1944 г. като буржоазен и неотговарящ на партийната линия.
Тогава единствен Владимир Димитров – Майстора подкрепя родопския творец и заявява, че платното е истинска българска картина, истинска българска живопис. Думите му били подминати, а Стайков оставя четките и спира да рисува цели 15 години, а след това започва да рисува в съвсем друг стил. Любовта към рисуването и родните Родопи, които присъстват в цялото му творчество, се оказват по-силни от обидата и партийното низвергване, и Стайков рисува непрестанно до края на дните си през 1988 г.
Картината се съхранява в Художествената галерия в Смолян, през годините е минала през Окръжния народен съвет, била е в местен музей и в учителския институт, но после е прибирана и на руло престоява в различни складове, заради което преди реставрацията е в окаяно състояние. Приживе авторът, станал родоначалник на три последващи поколения художници, я прибира, а след това дъщеря му Мария Стайкова я дарява на галерията, която я реставрира със средства от дарителски фонд „13 века България“.
Щиляна Чакърова
