Днес Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас, както от християни тка и от мюсюлмани.

Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан /284-305 г./.

Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Погребан е в палестинския град Лида, който е днешният град Лод в Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от чудесата, извършени от Св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, в днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец - воин, покровител на войската.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е лятната половина на годината. Именно затова се вярва, че днешният празник поставя началото на новата стопанска година. Затова днес се спазват много обичаи и традиции, свързани със земеделието.

Почитаме паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-често срещани са освещаване на герьовско агне и обредни хлябове. Прави се курбан, пече се агне и цялото семейство се събира на празнична трапеза.

Вечерта преди Гергьовден не се дава заем, особено от мляко, сирене масло и въобще млечни продукти, за да не бяга млякото от животните.

Пред Гергьовден не се зачева дете, за да не се роди с недъг. На празника не се и спи, за да не отиде сънят на агънцата.

Над 180 000 българи празнуват днес. Сред тях са всички с имена на Георги, Гергана, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, както и производните от тях.

Празникът се чества и като Деня на храбростта и като празник на Българската армия. През 1946 г. властта прекъсва традицията на празника и 6 май става само "Ден на пастира". През 1993 г. са възстановени честванията.

По публикацията работи: Александър Попов
Днес.бг