През 2017 г. линията на бедност общо за страната e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 665 300 лица или 23.4% от населението на страната, сочи анализ на НСИ. Данните за миналата година обаче показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, като обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност скача до 29.2%

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица, като рискът от бедност при безработните мъже е с 8.2% по-висок в сравнение с безработните жени. Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 65.6%.

Делът на работещите бедни с висше образование е 1.8%.Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 г., самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.

От проучването става ясно, че според етническия признак, най-висок е относителният дял на бедните сред хората, които се самоопределят като част от ромската етническа група - 77.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.7%.

33,2% от анкетираните са посочили, че домакинството, от което са част, затруднения при плащането навреме на следните разходи за жилището, като ток, вода, наем, погасяването на кредити, с които жилището е купено. Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома - 52.6%.