В края на 19 и началото на 20 век жените в Германия постигат големи успехи в битката за правата си. Без да залагат на радикални действия - за разлика от съмишленичките си в Англия, които използват и брутални средства, пише DW.
В края на 18 век жените в Европа започват да се борят за своите права. Още по онова време те се включват в революционни действия - особено във Франция, където революцията от 1789 подготвя почвата за искания, свързани с равноправието на жените и спазването на човешките права. В Германия първите политически искания на жените се чуват едва половин век по-късно.
Германското начало от 1843
През 1843 година една млада жена публично застъпва мнението, че участието на жените в държавните дела е не просто "право, а тяхно задължение". Става дума за 24-годишната Луизе Ото-Петерс, която наследява от родителите си голямо състояние. То ѝ позволява да живее независимо и да се утвърди като писателка и журналистка. Своите стихове, есета, социално-критични романи и статии тя публикува под псевдонима Ото Щерн. Постепенно те започват да дразнят саксонското правителство, което прави опити да я накара да замлъкне. Луизе обаче не се предава и през 1865 основава Лайпцигското сдружение за образование на жените. Малко по-късно е създадено и Всеобщото германско дружество на жените (ADF), чиято председателка в продължение на близо 30 години е Луизе Ото-Петерс. Подобни съюзи впоследствие възникват във всички части на Германия.
Първата и най-важна цел на тези сдружения е била да настояват за образователни шансове за момичетата и жените. Защото докато училищното образование на момчетата се смятало за нещо съвсем нормално, момичетата от работническите семейства по правило е трябвало да работят, вместо да учат. Дъщерите от по-заможните среди пък са били подготвяни за семейния живот. Момичетата, които са можели да четат и пишат, са били голямо изключение.
Учителката Хелене Ланге първа се ангажира с този проблем и отправя петиция до пруския министър на образованието. В нея тя настоява да се подобри образователното ниво на момичетата, да се отреди по-съществена роля на жените учителки в образователния процес и да се даде по-добро образование за преподавателките. През 1899 и 1900 година правозащитничките най-после успяват да издействат допускането на жени до германските университети. А през 1908 образованието на момичетата е обявено за държавна задача.
Посещавайки един семинар за обучение на учителки в Лайпциг, младата Клара Айснер се среща с членове на Всеобщото германско дружество на жените и започва да работи за него. Клара живее с руснака Осип Цеткин без да е сключила брак с него. Двамата имат две деца, а тя приема фамилното му име. По онова време подобно съжителство е смятано за скандално. Като възпитателка по професия, тя става член на Социалистическата работническа партия - предшественик на днешната ГСДП - и започва да се бори за равноправието на жените в обществения и трудовия живот. Тя основава женското списание "Равенството". Клара Цеткин е представителка на пролетарското женско движение - в него, за разлика от буржоазните женски движения, е ставало дума предимно за правата на работничките.
През 1910 по нейна инициатива се ражда Международният ден на жените - като израз на борбата за равноправие, демокрация, мир и социализъм. Този ден започва да се празнува от 1911 година - в една от първите недели на пролетта - под мотото: "Жените - с право на участие в избори!".
За въвеждането на това право в Германия се борят още Анита Аугспург и нейната партньорка Лида Густава Хайман. През 1902 година те създават Сдружението за женското избирателно право. Аугспург и Хайман не били така миролюбиво настроени както останалите германки, борещи се за равноправие. Двете искали да прокарат въпросните права със същите брутални средства, с които си служели и суфражетките в Англия - с гладни стачки, вандализъм и големи демонстрации.
Анита Аугспург завършва право в Швейцария, защитава и докторска титла по право - за германската действителност през 19-ти век подобно нещо е било просто немислимо. Правните ѝ познания ѝ помагат да води битката за реформи в германския Райхстаг.
Успехът от 1918-та
Докато жените в Холандия и скандинавските страни получават избирателно право доста по-рано, германките, австрийките, полякините и англичанките продължават да се борят за него чак до 1918. В други държави битката продължава и още по-дълго.
На 30 ноември 1918 - три седмици след края на Първата световна война, новото германско правителство на "Райха" обявява въвеждането на всеобщо избирателно право и за жените над 20 годишна възраст. В сила новото право влиза от януари 1919 година.
