Важно е да осъзнаеш в какъв етап на обществено-политическо развитие живееш. Нарича се неолиберален тоталитаризъм, т.е. 1% от населението разполага с 80% от финансовите и материални капитали на света и на всяка държава поотделно. В софия този 1% живее в свой собствен свят в бояна, банкя, драгалевци, симеоново и в затворените жилищни комплекси (пазят се от народната любов). Те крадат, те управляват, те плащат на полиция и съд да потискат 99% бедняци, за тях няма затвор и глоби. Политическите им парвенюта от сутрин до вечер ни втълпяват, че държавата става все по-богата явно съдейки от собствените си джобове. А и ти внушават, че вече нямало корупция и бедност. Тогава аз питам: защо ес ни поставя пак на първо място по корупция и на последно място по стандарт на живот? На кого да вярвам? На независимите професионални изследвания или на думите на нашият министър-председател (боко-*******) и на неговата сянка (цецо-пъпеша)? На кого? Като млад човек е нормално да мечтаеш и теоретизираш, но световната практика е показала, че промените стават само чрез война, революция или военен преврат. Никакви бюлетини не вършат работа. Цели 30 години пускахме бюлетини и какво? Избираме едни и същи крадци, като сикаджията-премиер. Само тази територия наречена все още българия си има за министър-председател представител на мафията. Та демокрацията, ако беше хуманна и харесвана, човекът не би дръзвал, през хилядолетното си съществуване като член на организирано общество (държава демек), периодично, чрез война, революция или преврат да прекъсва лъжливата приказка наречена демокрация и да търси нов живот. Между впрочем човешкото развитие представлява движение, което се мотивира от стремежа (желанието и търсенето) и така ще бъде. Само, че движението се нуждае от „гориво“, а „горивото“ на човешкото движение винаги са били и засега са парите. Така, че който има „гориво“ ( те са само 1%) се движи напред, а останалите с празните резервоари (99%), кой докъдето му стигне живота. Помисли и върху нещо друго. Верен е постулата, че тъпакът не е виновен, че се е родил тъпак. Ето за пример да вземем нашият министър-председател (той разбира се не осъзнава, че е). Само тази лъжлива приказка наречена демокрация позволява на тъпака да властва. И какво му остава на него горкия да прави? Остава му единствено да лъже. Така, че под формата на демокрация, която на свой ред се опитва с химерните си правила, като: „права на човека“, „права на джендърите“, „свобода на слово“, „свобода на предвижване“ и т.н. И т.н. Да въздейства на обществото на съзнателно ниво и да го убеждава, че това е мечтания живот. Вследствие на това пак на съзнателно ниво обществото избира тъпака да го ръководи. И какво? След време обаче на подсъзнателно ниво, където щеш не щеш усещаш, че си гладен, болен, ограбен, заплашен и най-вече излъган, разбираш и вече започваш да се съмняваш в демокрацията. И така 30 по-бедни години. И какво става с правилата на приказката? „свобода на словото“ (можеш да говориш каквото си искаш, ама си гладен), „свобода на предвижване“ (можеш да се движиш из света, ама нямаш пари), „права на човека“ (на кой човек, за присвоени милиони няма закони, за открадната кокошка няма прошка), „права на джендърите“ (когато си гладен, болен и нещастен все ти е тая кой пол си). Те това е последният и най-свиреп стадий на демокрацията и се нарича „неолиберален тоталитаризъм“. С една дума 1% от обществото (това с 80% от световните капитали) експлоатира, наказва, ограбва, преследва и унищожава 99% от населението на света. И то под благовидния воал наречен демокрация. Това е приятелю и дано не си легнеш пак гладен! И бог да е с теб