Православната църква днес отбелязва Неделя Месопусна, или Месни Заговезни - последния ден, в който се яде месо преди великденските пости и първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет. Той е с променлива дата, като се отбелязва в неделя, осем седмици преди Великден.

На Месни Заговезни младите семейства посещават кръстника и родителите на булката за вечеря, като им носят дарове - варена кокошка, обреден хляб и вино. Семейството се събира на трапезата и заговява (пости) с месни продукти. Традиционни гозби са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, е позволено да се ядат всякакви млечни продукти и яйца.

Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината - великденските. Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите. В прехода между зимата и пролетта обаче чрез тях се цели и настройване и почивка на организма.