В България ще има вдигане на лихвите по кредитите, защото в някакъв момент ще се вдигнат лихвите, които централните банки определят, коментира пред БТВ икономистът Лъчезар Богданов.
В еврозоната започват да се натрупват фактори, които някакси бутат в посока решение централната банка да започне по-агресивно да увеличава лихвите в следващите години, посочи икономистът. "Който в България си прави бизнес план, че тези лихвени нива ще продължават в следващите 5, 10 или 15 г., си прави грешно сметката", допълни той.
Българската икономика сега е много повече интегрирана с европейската. "Ако износът ни на стоки и услуги преди 8-9 г. е малко над 32-33 млрд. лева, сега е 66, тоест двойно повече стоки и услуги изнасяме. Съответно при външен шок много повече бизнеси, било в сектора на услугите или в промишлеността, ще го усетят", смята Богданов.
Дори да има благоприятни условия вътре в страната, много трудно можем да очакваме една толкова отворена икономика като нашата да бъде някакъв остров, каза още Богданов. По думите му при всички случаи нова банкова криза в развития свят ще има отражение в България."В 2008 г. влязохме в криза на свръзадлъжнялост в развития свят - твърде много кредити, излязохме с още повече. В глобалната икономика бизнес и правителства са добавили над 42 трилиона долара дълг за последните 8 г.", изтъква икономистът.
"Засега късметът или стечението на обстоятелствата е, че централните банки държат лихвите на практика нулеви. В еврозоната въпреки всички тези реформи всъщност в сравнение с преди кризата имаме 5 трилиона евро повече държавен дълг. На практика правителствата спасигха до голяма степен банковите си системи с дълг, който данъкоплатците ще плащат. Засега тежестта е ниска при тези нулеви на практика лихви, но в някакъв момент лихвите ще трябва да започнат да растат, защото цената на капитала не е нула. Няма как да очакваме, че поколения наред хората няма да очакват възвръщаемост от спестяванията си", коментира Богданов.
"Централните банки провеждат абсолютно целенасочено тази политика, в един момент ще спрат да го правят - когато инфлацията тръгне леко нагоре, когато безработницата спадне още, когато трудовият пазар прегрее, заплатите започнат да растат по-бързо. На практика в Европа се чака кога в Германия ще започнат да растат бързо заплатите", отбеляза той.
Според него инвестиционни проекти, включително бизнеси, които се крепят единствено на очакването на безкрайни нулеви лихви и безкраен достъп до нов капитал, тоест бизнес, който се крепи единствено на възможността да получава свеж ресурс от финансовите пазари, без реално да създава стойност и доход, в един момент ще бъде прекратен. Кога точно, никой не може да прогнозира, допълни Богданов.
