Православната църква чества днес 2 февруари Сретение Господне. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Моисеевия закон. По същото време Светата Божия майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа – „Утехата Израилева“. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света.
Там благочестивият старец Симеон поема на ръце детето и казва: „Ето, Той лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“. С тези думи фактически той осмисля целия бъдещ живот на Иисус. А страданията и кръстната смърт на любимия син, довеждат Богородица до скръб.
На 2 и 3 февруари, според народния календар, се честват Трифонци, Света Богородица, Симеон Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници. Двата дни след Трифоновден в народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период „се бесуват вълците“, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, хората спазват много строго някои забрани, които засягат главно жените. Хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни. Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре. Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.
Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден, един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.
2 февруари е също и български народен празник – Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
