Влошаването на медийната среда има силно отражение върху гражданския сектор. От една страна това води до консолидиране на коалиции по важни въпроси, но от друга сериозно ерозира доверието в сектора. (...) По данни на изследване на фон­дация "Критика и хуманизъм" дискредитирането на гражданския сектор има количествено измерение – честотата на употребата на охулващи епитети е нараснала 23 пъти от 2013 г. насам (2013 г.: 494 статии; 2016 г.: 11 394 статии).

Това се отбелязва в изработваният веднъж на две години Индекс за гражданското участие, представен тази седмица в София. В доклада "Гражданска активност с променлив успех" се прави сравнение с предишния период 2013-2015 г. и изводът е, че има отстъпление в категориите "Среда" и "Практики" и нищожно подобрение в "Ефект" от дейността.

Индекс на гражданското участие 2017

Това означава, че гражданският сектор в България остава в категорията на развиващо се гражданско участие. Или, както се обяснява от методологията за изработване на Индекса: Съществува законодателство, регламентиращо механизми на гражданско участие; отделни форми на гражданско участие се практикуват, има някои институции и граждани, които считат участието за важно, но усилията им са нерезултатни. Ефектът от гражданското участие все още не е видим; ползите от гражданското участие не са ясно разбрани и не водят до промяна."

Медиите се възприемат като посредник или заместител на неефективното гражданско участие. Именно затова дебатът за качеството на медиите и медийната среда е в основата на всеки дебат за развитието на гражданското общество, казват авторите от Форум Гражданско Участие (ФГУ) в партньорство с Български център за нестопанско право (БЦНП), подкрепени финансово от Фондация "Чарлз Стюарт Мот".

Ролята на медиите е припозната от представителите на местната и държавната админи­ страция, участвали в проучването. 42% от респондентите посочват, че подаването на сигнали до медиите е гарант за успеха на дадена инициатива или дейност.

В ролята на догонващи дневния ред на институциите

Влошаването в медийната среда също доведе до консолидиране на граждански организа­ции, които планират съвместни дейности и кампании. Все още обаче действията са по-скоро реактивни, отколкото проактивни и последователни усилия за обединение, но те показват по­тенциал за постигане на важни резултати.

"Много често НПО в България са несистемни и реагират като общност само когато бъдат засегнати личните им интереси", е едно от цитираните в доклада мнения.

"Наблюдава се по-силно взаимодействие между гражданските организации при реакция, но имаме много за домашно – как да сме лидери и автори на промяна. Защото има тенденция по-скоро НПО да очакват дневния ред на институциите, вместо да следват собствен, включително и в писането на становища. Активността трябва да се повиши. Липсват достатъчно механизми за подкрепа. Големите организации останаха в София. Положението извън София е трагично."

Общо заключение е, че въпреки устойчивия темп на разрастване на броя организации (око­ло 800 на година в обществена полза според доклада на Институт "Отворено общество" – Со­ фия), те все още не постигат качествен скок по отношение на доверието към тях от гражданите и разпознаваемостта си.

Форуми и дискусии без обратна връзка от властта

Сред гражданските организации и неформални групи най-популярни на гражданско участие на местно равнище са форумите и дискусиите, а след тях, със сравнително еднаква интензив­ност – застъпническите кампании и групите в социалните мрежи.

Подобно на предходния период, е налице сравнително позитивното отношение към обществените дискусии, но анкетираните казват също, че при подготовката им не са имало достъп до вътрешна информация (40% посочват, че не са имали такъв достъп) и получена обратна връзка от страна на администрацията (44% не са получили такава).

Подчертано по-резултатни са акциите на местно ниво (съгласие на 66% от анкетираните), докато на национално ниво по-висока оценка дават една трета. Част от обяснението е, че местните каузи са по-ясни на хората, те са близки помежду си, институциите им са по-достъпни.

Какви каузи обединяват за действие

Каузите, с които хората са склонни да се ангажират, плътно следват логиката на ини­ циативите, в които те вече са участвали:

1. Помощ за тежко болни (40% – ръст от 5%, с който измества топ приоритета от 2015г., защитата на околната среда).
2. Опазването на природата и околната среда (34%)
3. Помощ за хора с увреждания (31%)
4. Решаването на проблеми на селището/квартала, в който живея (30%, ръст от 5%, като се изкачва от шеста позиция).

Защитата на окол­ната среда се припознава, от една страна, от младите хора, софиянци, представителите на свободните професии, а от друга – от жителите на малките градове и земеделските стопани, които се опасяват от влиянието на вредни производства и замърсяване върху качеството на живота им и на произвежданата продукция.

Защитата на антикорупционни каузи е съсредо­ точена най-вече сред младото и средното поколение с висше образование от София и някои областни градове.

Хората в малките населени места са обърнати основно към решаването на проблемите на селищата (сигурност, услуги, достъпност) и съхраняването на местните тради­ ции и култура. Въвличането в решаването на местни въпроси на общността ги мотивира да участват – от една страна поради емоционалната свързаност; от друга – поради възможността за постигане на по-видим и бърз резултат от действията им.

Неинформираност и "плитко участие"

За активност на национално ниво отново проблемът опира в значителна степен до медиите.

Когато стане дума за канали за информация като основен източник остават националните телевизии, посочени от 76.3%, следвани от "близки и познати"

Националните вестници за две години са се сринали като използван източник – от 23.1% през 2015 г. – на 9.9% през 2017 г. Същата тенденция се наблюдава по отношение на регионалните кабелни телевизии - от 20.6% през 2015 г. – на 11.3%. Това е известен парадокс, защото хората са най-активни по местни проблеми.

Използва­ нето на фейсбук и туитър като информационен канал е характерно най-вече за младите хора и софиянци (ок. 14%), докато в останалите групи употребата им пада от два до три пъти.

"Тенденцията е гражданите да участват или локално, или епизодично. Не е системно. Когато искаш промяна, заставаш зад някаква кауза и обикновено ставаш член на организацията и си постоянно ангажиран с нея", се казва в мнение от доклада. "Липсва осъзната и постоянна ангажираност на голяма част на гражданите за членство в организации. Има ръст на участието през каузи в медиите, но това е по-скоро едно "плитко участие" през емоции, включване в дадена акция. Защото пускането на есемес в резултат на забавно шоу, което те призовава да дариш на деца в нужда, е различно."

Пасивност и немотивираност

Национално представителното проучване показва и три много ясни дефицита на граждан­ ското участие:

- ниско равнище на информираност, когато става въпрос за структурни про­ блеми или промяна в политики, която изисква повече усилия (37% не знаят какво може да се направи),

- висока степен на пасивност (18% не биха предприели нищо в този казус),

- пожелателно мислене и отлагане решаването на въпроса във времето.

"Проучванията показват известен парадокс, свързан с образа на гражданските организации и способността им да мотивират гражданите да се включат в техните инициативи. НПО се про­фесионализират и работят активно за промяна на политиките, но гражданите не са мотиви­ рани да участват в тях.

Неформалната гражданска активност и спонтанните, понякога и "сти­хийни" реакции бележат прогрес и по-голяма ефективност за постигане на резултати. Там оба­че промяната е "на парче", а на активността липсва дълбочина и дългосрочна ангажираност. Връзката граждани – организации е неустойчива. Обществото е поляризирано и това намира отражение и в проявленията на гражданската активност, например – протест/контрапротест. За това спомагат и негативните, често манипулативни медийни публикации", пишат авторите на доклада.

В крайна сметка общата оценка на анкетираните организации, неформални групи и представители на администрацията е, че има промяна в средата според 9.5% от анкетираните. Но впечатляващите 80% отчитат незначителна промяна, а още 10.5% отбелязват, че няма никаква промяна.

Антидемократичната пропаганда

Според цитираното в доклада изследване на фон­дация "Критика и хуманизъм", огласено през април, от 2013 г. насам по медиите има системна и целенасочена пропаганда, която възпроизвежда едни и същи клишета и едни и същи пропагандни тези - евроскептични, антиамерикански, антиинституционални (с които се подриват демократичните институции), но също и антигражданска (за да се подриват също и възможностите и желанието за граждански контрол).

Посланията - често еднотипно конспиративни и без никакви проверими аргументи - насаждат, че гражданските организации са марионетки на Америка, НАТО, Брюксел, Сорос, "Америка за България", а гражданите са безсилни срещу случващото се.

Началото на тази интензивна антидемократична пропаганда е пряко свързана с руския политически календар и идва с началото на Евромайдана в Украйна, но макар тя да е проруска, острието ѝ е насочено навътре и се използва за разправа с вътрешни политически и икономически опоненти, коментираха през пролетта политолозите от изследването.