Марко е бил на шест години, когато избягал от вкъщи. Защото родителите му го биели. Така той попада в системата на социалните и те му намират приемно семейство.
Марко има собствена стая, хубави нови дрехи, получил две декоративни зайчета и компютър, започнал отново да спи спокойно… Това продължило около половин година. Докато Марко не нарекъл за първи път приемния си баща – Фриц „татко“. Тогава ужасът започнал.
„Татко Фриц“ започнал да го посещава вечер в стаята му, да влиза с него в банята и го изнасилвал. Години наред. Казвал му, че така добрите синове се отблагодаряват на бащите си.
Това продължило, докато не дошло следващото момче – Свен. С него се случило същото.
Марк и Свен са измислени имена. Но случката е реална. Едва днес, вече порасналите момчета от дома на ужаса на „татко Фриц“ се осмеляват да разкажат за това, което им се е случвало там.
Случаят обаче става още по-шокиращ, когато става ясно, че Фриц е педофил, при това – осъден. След което е препоръчан за приемен родителна на властите от Хелмут Кентлер, ръководител на катедрата по социална педагогика, светило в областта на сексологията.
Кентлер работел в църковната институция за юноши, бил е вещо лице в случаи в сексуална злоупотреба с деца. Бил чест гост в медиите, имал позиции и авторитет дори в Бундестага, като успява да използва името си, за да убеди негови представители да финансират авторски проект… за даване на деца под опеката на приемни родители… педофили.
Проектът започва още в края на 60 години на миналия век – заедно със сексуалната революция. По това време в Западен Берлин, в района на ЖП гарата има огромен брой бездомни и изоставени деца, които живеят в мизерни условия и взимат наркотици.
Част от тях имат и форми на умствена изостаналост.
Келер сформира работна група за изследване на педофилията. Той предава децата на властите, които ги настаняват в приемни семейства с родители педофили.
„Тези хора (казва Келер за педофилите) издържат с тези деца, само защото са влюбени в тях.“ – това е част от реч на немския учен пред депутати от Свободната демократична партия в Бундестага през 1981 година. Те подготвят петиция за декриминализиране на хомосексуалността.
Хелмут Кентлер решава да сподели опита си от експеримента, който е провеждал. Тезата му била, че момчетата се отблагодарявали на приемните си бащи със секс.
Въпреки че проектът, по който бил извикан ученият нямал нищо общо с неговия експеримент, а въпросът за педофилията започнал да набира популярност в обществото, странно – нито един от депутатите не реагирал на шокиращото признание на Кентлер.
Повече от десет години след този случай с казуса се заема феминисткото списание ЕММА, което започва да цитира известни имена от Германия и Австрия, които имат общо с шокиращи разкрития за педофилията.
В следващите години жертвите на сексуални посегателства събират смелост и започват да говорят: за ужасите, които са преживели в интернати, като разкритията за децата от "Катедралните врабчета от Регенсбург" шокират не само Германия, но и света. Момчетата там са подложени на системни изнасилвания, побой, физически и психически тормоз.
Ужасяващият проект на Хелмут Кентлер завършва през 80 години на миналия век.
Но шокиращото е, че при „татко Фриц“ не спират да идват деца, на които той да бъде приемен родител. И въпреки сигналите на учители, лекари и възпитатели, че с тези деца се случва нещо нередно, властите не взимат мерки. Защото той е препоръчан от известен учен.
Хелмут Кентлер и „татко Фриц“ са починали преди няколко години.
Голяма част от досиетата на момчетата, които са били настанявани при педофили са унищожени.
Властите в Берлин обаче признават за престъплението. В момента е открита гореща телефонна линия за жертвите на експеримента.
А Марк и Свен, две от момчетата, преминали през къщата на ужаса страдат от поведенчески проблеми и страхови неврози. Според лекарите, те не могат да водят нормален начин на живот, да работят и да бъдат част от обществото.
Немската преса предполага, че още ужасяващи истории ще изплуват на повърхността. Но не е ясно кой ще поеме отговорността за това, което се е случило.
