Спомняте ли си разказа „Шега“ на Чехов, в който две деца се спускат с шейна. Всеки път момчето казва на момичето „Обичам те“. Само че тя не е сигурна, дали не й се причува от вятъра. И така те се спускат отново и отново.
„Това беше отдавна. Сега Наденка е вече омъжена… Тя не е забравила как някога ходехме заедно на пързалката и как вятърът довяваше до нея думите: „Наденка, обичам ви“
Новият български филм „Дъвка за балончета“ ще ни върне в детството. За да може, да си отговорим в настоящето дали сме хората, които сме искали да бъдем. И след като разказът ни устройва тази разходка във времето, ни изправя пред още по-трудни въпроси. Като например, дали ако сбъднем най-съкровената си мечта, животът ще има смисъл.
„Дъвка за балончета“ е филм, който ни казва: „Кажи ми как дъвчеш дъвката, за да ти кажа какъв си.“
Едни винаги ще искат да усещат вкуса на живота. Други могат да го предъвкват, дори когато него го няма. Защото така трябва.
Калин и Биляна са част от банда, която отговаря да разнообразява живота на учители, родители и съученици. И понеже 80те години не предлагат технически и дигитални постижения, особено в социалистическа България, двамата използват цялото си въображение, за да направят ежедневието на всички около тях една идея по-емоционално. От прегрешения с пионерските връзки, през „убийство“ с карфица до прото вариант на „В крак с времето“, изразено като рисуване на портрета на Тодор Живков.
Двамата се срещат отново случайно, 25 години по-късно. И едно обещание, което са си дали като деца ще обърка настоящето, в което и двамата ще трябва да се изправят един пред друг и да вземат решението дали има смисъл да се връщат към любовта от миналото.
Калин е успял рекламист, който е постигнал всичко: кариера и подреден личен живот. Биляна е сгодена и скоро ще се омъжи.
Той иска да си спомнят миналото, защото тогава е бил щастлив. Тя не иска – поради същата причина.
Но те не могат да избягат от себе си и Биляна, като истински тартор, въвлича Калин в редица ситуации и те отново ще се превърнат в хлапетата от квартала.
Двамата се връщат по местата, където е преминало детството им. Разказът се движи паралелно в две епохи и два свята. Миналото, което обърква настоящето и меланхолията по детството, която поставя под въпрос всичко, което Биляна и Калин смятат, че са постигнали.
В крайна сметка те ще се изправят един срещу друг в игра на „Истината или се осмеляваш“. Всъщност, играта им е да се осмелят да си кажат истината. И тя, също като в разказа на Чехов ще бъде отвяна от вятъра. А може би не. Биляна и Калин ще се превърнат в бойно поле между спомените и настоящето.
Тяхната детска любов ще се окаже вкусна и лепкава дъвка. Колкото и подреден да е животът на всеки един от тях, винаги ще има едно петно, което не може да се премахне.
Защото епохата, в която двамата израстват бележи цяло едно поколение. Поколение терминално болни романтици, които дори, когато изглеждат, че са се отказали да изживеят любовта, не спират да я търсят. И когато отново я намерят, са готови да се откажат от нея. Защото тя е като дъвката за балончета: в един момент сокът й свършва и тя става безвкусна. Само че трябва да си луд, за да не опиташ следващата, понеже може да ти се падне най-ценната картинка.
Сценаристи на филма са Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, Тео Чепилов. Те взеха наградата за сценарий на тазгодишното издание на фестивала „Златна роза“ във Варна именно с тяхната „Дъвка за балончета“. Режисьор е Станислав Тодоров-Роги. Всички те ни разказват една меланхолична история с интересни обрати и диалог, от който със сигурност ще запомните много реплики.
Специално внимание заслужава актьорския състав, в който Андрея Захариев, Аглея Гумнерова, Валентин Александров и Калоян Лалов с лекота се справят с диалога и по нищо не отстъпват на утвърдени имена като Теодора Духовникова и Иван Юруков. Двамата изграждат образите на Биляна и Калин по емоционален начин, който докосва.
„Дъвка за балончета“ е полезно пътуване в близкото минало. Пътуване, което в никакъв случай не е сладникаво. Но със сигурност оставя приятен вкус.
