От 29 март България преминава към лятно часово време. Което означава, че тази нощ в 03.00 часа трябва да превъртим часовниците си с 1 ч напред. А също и че ще спим 1 ч по-малко, което пък изисква известна адаптация на организма към новия биологичен ритъм.
При различните хора тази адаптация е различна като времетраене. Промяната в биоритъма влияе най-вече на по-емоционалните и психически лабилни хора. Преминаването към лятното часово време обаче е необходима, тъй като остава дума за система, изработена да "спестява" от дневната светлина. Казано иначе, преминаването към лятното часово време носи икономии. А в условията на световна финансово-икономическа криза това определено не е без значение.
Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.
Първият предложил лятното часово време е Бенджамин Франклин в писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано. За пръв път сериозно го предлага Уилям Уилет в монографията си "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Уилет обаче не успява да убеди британския парламент да приеме идеята му, въпреки наличието на сериозно лоби.
Лятното часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. От 1999 г. у нас то започва в 3.00 часа в последната неделя на м. март. Връщането към астрономическото часово време се извършва в 04.00 часа в последната неделя на м. октомври, когато пък връщаме часовниците си с 1 ч назад.
При различните хора тази адаптация е различна като времетраене. Промяната в биоритъма влияе най-вече на по-емоционалните и психически лабилни хора. Преминаването към лятното часово време обаче е необходима, тъй като остава дума за система, изработена да "спестява" от дневната светлина. Казано иначе, преминаването към лятното часово време носи икономии. А в условията на световна финансово-икономическа криза това определено не е без значение.
Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.
Първият предложил лятното часово време е Бенджамин Франклин в писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Това предложение обаче било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано. За пръв път сериозно го предлага Уилям Уилет в монографията си "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Уилет обаче не успява да убеди британския парламент да приеме идеята му, въпреки наличието на сериозно лоби.
Лятното часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
На 10 март 1918 г. американският Конгрес установява няколко часови зони и прави официално въвеждането на лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.
В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. От 1999 г. у нас то започва в 3.00 часа в последната неделя на м. март. Връщането към астрономическото часово време се извършва в 04.00 часа в последната неделя на м. октомври, когато пък връщаме часовниците си с 1 ч назад.