Юристът Веселин Тодоров е новият областен координатор на КНСБ за Хасково. Той е на лидерската позиция от юли.

 – Господин Тодоров, започнахте местна кампания с откриване на приемни в някои от общинските центрове на Хасковска област, каква е идеята им?

 – На поста областен координатор на КНСБ съм съвсем отскоро и бих желал да се допитаме до гражданите и да видим какво мислят за трудовите си възнаграждения, да направим синдикална карта на областта, за да знаем с по-голяма точност къде и какви са проблемите. Идеята ни се развива като своеобразно продължение на Националната кампания на КНСБ „Искам 100 лева към заплатата ми“, която се оказа, че има ефект в региона. Вече има човек, който изпрати картичка до работодателя си с това искане и заплатата му беше увеличена.

 – А какви са най-честите проблеми, които хората споделят с експертите в приемните?

 – Хубавото е, че в хасковска област не стои често проблемът с нередовното изплащане на работните заплати. На много малко места имаме и закъсняване на заплатите. Най-честият проблем обаче, който хората поставят, е за много ниските възнаграждения. Доходът им не изпреварва инфлацията, така че те не могат да живеят нормално. Общо взето това е най-редовният споделян проблем – че работните заплати са ниски във всичките сектори. От статистиката се вижда, че Хасковска област по размер на трудовите възнаграждения е на едно от последните места в страната. Честно казано обаче повечето хора, които идват в приемните, са синдикални членове, гражданите, които се появяват са единици. Прави ми много силно впечатление, че хората, които идват да споделят за проблемите си, го правят със страх. Обикновено не желаят да кажат от коя фирма са, а в този случай разбираме проблема, но няма как да предприемем действия.

А в същото време, макар да съм от много години в системата на синдикализма, не съм виждал поведение на работодателите, като това, което демонстрират сега. Реплики от типа на „дайте да махнем минималната работна заплата“, „да премахнем минималния осигурителен доход“ и в същото време „синдикатите са търтеи“, според мен са, меко казано, недопустими. А българските работодателите биха могли да споделят много по-голям процент от печалбата си с работника, отколкото го правят в момента, по примера на бизнеса в други европейски държави.

Според нас нормалната ситуация би била, когато работодателят раздели печалбата си с всички работници по схемата заплата за мен, заплата за теб. А у нас за труд се разпределят едва 20 % от печалбата.

 – Има ли отлив напоследък от синдикалните организации?

 – Не само, че няма отлив, но бих казал, че има прилив. Чисто номинално синдикалната организация е увеличила състава си, включително и в региона на Хасково.

 – Как гледат работодателите на вас, синдикалистите, като на партньори, или като на „търтеи“?

 – В областния град повечето от организациите ни са в държавния сектор. В този смисъл тук се гледа на синдикатите като на партньор, тъй като по Кодекс на труда с държавните органи ние сме партньори в Тристранния съвет. В краткото време, откакто съм на поста на областен координатор, в Хасково не сме имали някакви сериозни проблеми и в частния сектор и не се е наложило да решаваме казуси. Но ако говорим за частния сектор, който за момента е по-силен в Димитровград, имаме и разбиране, имаме и неразбиране. Но хубавото е, че във всяко едно от предприятията в частния сектор имаме действащ колективен трудов договор, което означава, че работодателят поглежда към нас сериозно и като партньор.

 – В последната година в региона стъпиха доста външни инвеститори, при все, че те са с българска управа. Имате ли впечатлени как хора, които управляват големи вериги с обекти в целия свят, се отнасят към служителите си, когато стъпят при нас? Побългаряват ли се?

 – Правилно отбелязахте, вземаме предвид, че мениджмънтът е български. Ще ви разкажа една случка, показателна за това, което ме питате. Преди време имаше проблем в една от световните вериги, която има обекти и у нас, немска. В един от тях беше създадена синдикална организация и още на следващия ден председателят ѝ беше демонстративно уволнен. Имаме и пример при голям скандал в друга подобна верига у нас, също немска, където затриха синдикалната организация. Тогава представител на леката промишленост постави въпроса пред немските синдикати. Оттам обаче задали въпроса: А когато уволниха синдикалния лидер, колективът какво направи – събра ли се, за да го защити? Отговорът е: не. Следващите въпроси били: Нямаше ли някакъв обществен протест, никой ли не реагира? Ами не. А това не стана ли медиен проблем? Не. Тогава коментарът на немските синдикати бил: Вие явно имате проблем с обществото, не толкова с немските вериги.

Тоест в България често имаме български мениджмънт на иначе добри и коректни инвеститори.

Интервю на Красимира Славова.