Хората често определят водещия изпълнител на групата Culture Abuse Дейвид Келинг за твърди слаб и изтощен. Истината е, че той страда от церебрална парализа.
“Мислят си, че съм прецакан, независимо от всичко, затова се държа така, като че ли се забавлявам, за да се чувстват околните по-комфортно”, казва той.
Увреждането на Келинг засяга движенията на дясната половина от тялото му. Накуцва и често изпитва трудности са се качи и слезе от сцената. 5-членната му група подгряваше Green Day в Хайд Парк през юли по лична молба на водещия им изпълнител Били Джо Армстронг.
Срещаме се в началото на британското им турне. Групата разчита на приятели, при които отсяда между концертите. Докато отпива от бирата си, Келинг обяснява, че церебралната парализа – състояние отслабващо силата на мускулите и двигателните умения, засяга всички аспекти от живота му. Хората се взират в него на улицата. Научил се е да свири на китара с пръстите, защото има проблем със захвата, а всяка сцена има стълби, които той преодолява трудно.
Последният албум на бандата Peach, издаден тази година, засяга широк набор от теми от живота на членовете и. “Наемът ни непрекъснато се увеличава, един от приятелите ни почина, Калифорния е засегната от суша, а майка ми има нелечимо сърдечно заболяване. Но почитателите ни не спират да го определят за позитивен”, казва Келинг с усмивка. Роден в Сан Франциско, понастоящем пребиваващ в Лос Анджелис, за него е странно да се намира в Европа и да пише “сладки любовни песни” в разгара на политическия смут в САЩ. Смята че бандата му предлага надежда.
Последният сингъл на групата Busted е посветен на болката от това да обичаш, някого, а той да не отвръща на чувствата ти. Келинг, който все още се опитва да преодолее самоомразата си, обяснява, че песента засяга и собствената му несигурност.
Той е щастлив в ролята си на посланик на хората с увреждания. “Има жени музиканти, чернокожи музиканти, почти всеки може да намери някой като него самия. Но на хората с увреждания им липсва пример за подражание. Трябва да има повече като мен”
И въпреки кампаниите да унисекс тоалетни, Келинг твърди, че липсват всякакви удобства за хора с увреждания. “Стълби до 5-ия етаж, как да ги преодолее някой в инвалидна количка ? Кой говори за проблема ? Това никога не ме е спирало от участия като по-млад, но понякога се спъвам и падам и решавам че повече не искам да съм там”, казва той.
Келинг пише музиката за всичките песни на бандата, която той описва като смесица от the Clash и the Ramones с известно влияние от Nirvana. Едва на 30 години, той се почувствал достатъчно уверен, да я представи пред публика. Сега иска да покаже на родителите, че децата им също биха могли да бъдат герои.
Убеден е, че ще е единствения фронтмен с увреждания на предстоящия фестивал Reading and Leeds. “Винаги съм се страхувал да пея, но така или иначе се чувствам като чудовище, защо да не се кача на сцената в мръсна тенсика, да се наплюя целия и просто да приема фактите ”
