Книгата „Истинската история на Освобождението 1860-1878” на Божидар Димитров е най-търсеното издание на НИМ
„Един траен мит се е настанил в общественото ни съзнание около възстановяването на българската държавност през 1878 г. Този мит прокламира, че България е възстановена само и единствено в резултат на Руско-турската война в 1877-1878 г. Едва ли има историк или дори само логично мислещ човек, който да не се сеща, че възстановяването на една изчезнала от политическата сцена държава не става по метода „deus ех machina”. Възстановяването на българската държава, първо, не е и не може да бъде еднократен акт и второ, няма начин да стане без участието на българския народ или на българското общество. Един дори бегъл поглед върху историята на българското общество в първите три десетилетия от втората половина на XIX в. ще ни убеди, че Освобождението не е еднократен акт, а процес”, пише в „Истинската история на Освобождението 1860-1878” на проф.Божидар Димитров.
Ново, седмо издание на книгата на проф.Божидар Димитров „Истинската история на Освобождението 1860-1878” излиза след поредното изчерпване на книгата, която се радва на огромен интерес. Книгата е тотален лидер в изданията на Националния исторически музей (НИМ), след нея се нареждат другите книги на проф.Божидар Димитров - „Българите и Александър Македонски” и „Истинската история на Балканската война”.
„Истинската история на Освобождението 1860-1878” е богато илюстрирана, съдържа събития, създали почва за нашето освобождение и хроника на драматичните събития около Руско-турската война 1877-1878 г. Авторът й проф. Божидар Димитров засяга няколко фундаментални въпроса, които преобръщат историята на България и развенчава редица митове, заради което навремето тя е била спряна от печат. Най-смущаващо в нея била дегероизацията на ген.Михаил Скобелев, когото Божидар Димитров смята за убиец на войниците. Според него начинът на атака, който генералът практикува– на строени в каре войници срещу турските редути, когато опитните турски стрелци унищожават голяма част от войниците, е убийствен. Да, наистина много красив за чуждите кореспонденти, с които Скобелев прекарва вечерите си, но неефективен. Не случайно във военната история оставят имената си други генерали – генерал Йосиф Гурко, генерал Михаил Драгомиров и т.н. След една година книгата все пак е пусната по книжарниците и от тогава претърпява 6 издания, сега това е седмото.